Не усещаш ли ти парещия поглед върху кожата си?

Не виждаш ли устните жадни, жадуващи, те само с твойте да се слеят?

Не чуваш ли ти как сърцето ми стене, че само на теб е подвластно?

Уви, писано ми е цял живот да копнея и силуета ти, скриващ се зад бялата врата, да следя до безкрая.

Ах, да можех да те имам аз само за ден, за час, за миг само, не спирала бих да докосвам нежните ти устни, да прокарвам пръсти през косите ти смолисти, да целувам шията ти бяла, да изпивам всяка капчица от теб, тъй сладка и тъй отровна.

Да усещам как сърцето ти бие лудо, лудо, както бие моето и те в един миг обзети от екстаз в едно да се превърнат.

Ала в този същий миг ще разбереш, че отровила си ме ти, сбъдвайки моите най-желани миражи и мечти.

Ще усетиш как кръвта ми спира и блуждаещият ми поглед бавно в твоя застива...