Отправих поглед в дълбоките му, като безкрайно море очи. В тях се четеше безусловната и искрена любов, плахо прокраднала се във всяко кътче от душата му. Една единствена мисъл на съмнение вгорчаваше щастието му и тровеше живота му: „Ами ако тя не го обича...?“

Нямах думи... Очите на този човек казваха повече от всички думи на света. Бях трогната от тази толкова чиста и невинна любов, която сякаш те издигаше над всяка низост, над злобата, омразата и завистта, завладяли душите ни.

Но тогава една мисъл опари съзнанието ми. Ако съмненията му се потвърдяха... В жестокия свят, в който живеем не може да съществува нещо толкова чисто, невинно и красиво, без да бъде помрачено. Защото хората сме жестоки. Защото границата между любовта и омразата е тънка. И най-вече, защото единствено този, когото обичаш силно е способен да те нарани жестоко. Ето защо се възхищавах на този човек. Той имаше смелостта да обича...