Отварям новите сутринта с кафето и чета -"Мъжете били плачели"?!?? Написано с три въпросителни и една удивителна.. Представяте ли си? И това го твърди някаква си холандка. Дали учудена, или удивена. Може би три към едно. Тя, горката, не е виждала истински мъж! Истинският мъж си мокри лицето на седмицата един - два пъти, като си го мие. Понякога го мокри и ако повръща легнал след тежка вечер, но да плаче...? Това е нещо много рядко. Аз не помня откога не съм плакал. Всъщност помня, като бях на две годинки се разревах, като малко бебе, защото видях най- страшното нещо в живота си, комшийката леля Габи, сега баба, как простира на балкона по комбинезон. Оттогава се стегнах и да съм плакал, колко пъти.... броя ги на пръсти.. веднъж едно кученце много измършавяло намери една филийка хляб до контейнера, взе я и я зарови до едно дърво. Тогава плаках като откачен. Не виждах нищо два часа. Друг път някаква птичка, мисля беше врабче я блъсна москвича на Колев, и тя пирпелеше до тротоара.. плаках, признавам. Плаках малко и когато се роди щерката на Ричо, кучето ми, но от радост. Е плакал съм и на погребения, това е нормално. Сега се сещам, че плаках и на една среща на класа, но това беше в комбинация с бира. На музика почти не подсмърчам. Е.. като слушаш цигански романси, трябва да си от камък да не се просълзиш. Ние, мъжете все пак сме от плът и кръв..Нали? На стихове се просълзявам. Но не плача. Има разлика да се просълзиш и да се разплачеш. Истинските мъже се просълзяват. Реват, и то безпричинно само лигльовците. Например на болка никога не съм проронвал сълза. Много съм печен. Но на стихове е позволено. Ето на.. можеш ли да си безразличен към подобни строфи?:

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят..

Полюшващи се врати, вкаменени небеса и остарели птици.. Това е .. тъжно е някак си.. Трябва да спра за миг, не виждам клавиатурата...
Но нека се стегнем - "спокойно Панчо", както викаше един приятел- "дръж фронта".. Трябва да сме силни в този жесток свят. Спомням си, как настъпих една калинка. Нали ги знаете калинките- малки, нежни, безпомощни същества. На никого нищо не бе сторила цял живот. И не щеш ли, аз я настъпвам и усещам как пукат..абе нещо как пука в нея.Отскочих веднага и се наведох да видя как е, но нея я нямаше. Плаках. Това е комай последният път когато съм плакал. Беше вчера. Сега не смея да си погледна подметката и да се избърша в изтривалката. Струва ми се долно. Преди малко ми звънна специалният телефон. Беше Тити Папазов. Искаше нещо да ми сподели, но нищо не му разбирах. Беше разстроен и разстрои и мен. Накрая затворихме взаимно, защото просто никой не разбираше какво казва другия. С Тити имаме специални телефони. Раздадоха ни ги от клуба - " Освободи емоциите си". Когато хвърлих два Самсунга, си купих такъв. Непромокаем. На предните им влизаше вода в говорителите и край. Солта разяжда нещо там и блокират. Както и да е. Запомнете - Истинските мъже са смели, те не се страхуват да се просълзяват, разбира се, когато е нужно. Не мога да търпя глезени ревльовци, честно ви казвам. Просто не ги понасям.