Историята на Казанлък
Значи в началото градът носеше името Ад и Рай, защото беше райско кътче, но много се караха хората, същински ад. За жилища се караха - кой къде да си построи. И понеже много туристи го посещаваха и чужденци купуваха имоти, местните решиха да сменят името на града на Казан и Лък. Казан, защото в ада се ври в казан, а лък, защото... ябълка е много дълго. А лък, защото Робин Худ и Вилхелм Тел, тогава бяха много палави, все стреляха с лъкове. Тогава нямаше пистолети. И един от двамата, не помня кой, все караше момичетата да си слагат ябълки на главата, а той се целеше в тях. Палавник ви казвам. Аз тогава бях като дъска и мен не искаше да ме стреля, а аз им крадях стрелите и също пусках по някоя и друга стрела. Тогава ми казваха Амур, по нашему - любов. Понеже бях късогледа, понякога уцелвах без да искам вместо някое готино момче, някоя хубавелка. Та оттогава се зародиха Ел връзките. После момчетата да не видят нещо... и те. Та от едно късогледство каква беля направих. Аз накрая си слагах ябълките в блузката и тогава започна силиконовата индустрия. И затова аз съм виновна.
Значи пиша всичко това, защото наскоро четох някъде, че Адам и Ева са родом от Дамск ли беше, не помня. После, че Ева е негърка. Е, много се ядосах и реших да си напиша как си беше, не мога повече да пазя тази тайна. Те местните не искаха да се разгласява пак заради апетитите към града, това райско кътче.
Помня първата рисунка на Адам и Ева, тя си е бяла. Тогава още нямаше солариуми. Само свекърва й, художникът, защото беше скаран с нея, я нарисува като змия. Свекървата се казва Яга. И тя беше решила да скара сина си с Ева, защото не я харесваше и й даде ябълка. Обаче нали имаше горката склероза, а тогава нямаше лекарства и объркала ябълките и вместо да я... такова, те се таковаха... ожениха. Та после я описваха в приказки милата, та даже снимката й заради големия й, раздвоения й език, художникът сложи по лечебниците. Един вид: Пийте си лекарствата, да не стане като с баба ви Яга.
Та Адам и Ева са родом от Казанлък. Роби и Вили, лъковете де, са от селата, все идваха през лятото при бабите си на село, та от там ги познавам. Беше много хубаво детството ни, а сега какво, само компютри и жици.
Разказах ви с две думи за моето детство и белите, които правехме. Просто исках да знаете истината.
© Светлана Лажова All rights reserved.
