8.30 сутринта. Седя в едно заведение и пия бира. Навън - сив и безличен зимен ден,  няколко градуса под нулата. В заведението липсва парно, но затова на пълни обороти духа един калорифер. Стоя до него и не бързам да ставам; за трети път преглеждам вестника с цел да открия нещо, което да запълни времето ми; нищо интересно, хвърлям вестника настрана. В заведението влиза някакъв тип, късо подстриган и се запътва към бара. Започват да говорят със сервитьорката и барманката нещо. Последната започва да се хили; вади някаква бутилка изпод тезгяха, вдига я  и започва да я оглежда на светлината. Оня тип я взема и също поглежда на светлината; на ръката му блестят златни пръстени, оттук не чувам какво си говорят, понеже музиката ми пречи, само виждам как онзи ухилен ù казва нещо, после тръгва към вратата. Проследявам го с поглед: стига до някаква червена спортна кола и бавно отваря вратата, след което потегля рязко. Замислям се дали този здрав момък, който се смееше одеве, се чувства толкова добре и не мисли за нищо друго, освен за някакво си илюзорно настояще, състоящо се от съвсем близко бъдеще и също толкова близко минало. Та този младеж, който сега вероятно пътува с колата си, какви ли мисли витаят в главата му; ще пристигне някъде  при свои себеподобни, ще говорят за неща, които са важни за тях, може би свръх важни, ще говорят, ще вземат решение, на практика това обаче ще остане куп от думи, хаос от мисли, зад които стои цялото човешко съществуване, по-точно на нормалното човешко съществуване. Разговаряйки, те няма да знаят, че животът е миг, че смъртта идва, че ще си отидат оттук тъй бързо и ненадейно, както са дошли. Как могат да се плъзгат по повърхността, когато всичко е толкова преходно и мимолетно? Знаят ли те за съществуването на изхода от това положение? Защо този тип, вместо да  кара колата си безцелно, не съсредоточеше мисълта си  върху това как да постигне спасението, вместо да се чуди как да вдигне краката на някоя мадама или да отрупа без някаква особена идея ръката си с пръстени. Погледът ми обхожда заведението, отделяйки не повече от две-три секунди на различните физиономии, седящи вътре... Отляво на съседната маса някакъв небръснат с отекли очи пуши „Арда” и с кръвожаден вид от време-навреме дръпва бирата си; срещу него  е застанала някаква жена на неопределена възраст, облечена във вехто палто, с която говорят нещо. Заслушвам се: онзи се заканва на някого явно:

- Само да го видя да дойде още един път, трепя го и го излежавам! Какво си мисли той!

- Хайде, хайде, не си сигурен дали той го е взел. - неуверено се обръща към него жената.

- Кой друг!... Кажи ми кой друг!

- Сега ти не знаеш...

- Абе аз ти казвам... видя ли го... мачкам го!

Облягам се на стола. Абсолютна дивотия. Защо и аз да не мога да се вживявам  в проблеми от подобни род, вместо да се измъчвам с тези мисли. Интересно какви неща движат хората. Тези дали знаят за Изхода. За тях това са дивотии, както и за мен - техните проблеми. Погледът ми продължава да обхожда заведението: вдясно стои  някакъв баровец, сам на маса, съсредоточено чете спортен вестник, като от време-навреме отпива  от кафето си, без да вдига поглед от вестника. От какво се състои животът на този тип: Кола, която е паркирана наблизо, мацки, които има намерение да свали; неговата работа, парите, които изкарва или вероятно ще изкара; останалото - чака футболния мач на националния отбор, а след това, като мине този мач, чака този път да прочете коментарите в него за мача. Всъщност този тип не е кой знае колко труден за разшифроване. По-нататък на другата маса точно в ъгъла на заведението, някаква  дама говори с  друга: води  се някакъв твърде  превзет, твърде важен  и твърде интересен разговор; смъкнала  е палтото си, кръстосала крака от време-навреме тя хвърля по някой поглед, явно да разбере дали е обект на внимание на някой от противоположния пол от контингента на заведението; май само аз  гледам към тях. Пак се обръща към събеседничката си, която е  с гръб към мен и продължава да говори. Дали тя знае, че скоро ще остарее, че няма да я има и т.н. Какво ù е мнението за спасението? Празни приказки? Не би ли скала да се измъкне от това течение, да направи нещо, за да избегне това, което тласка с шеметна скорост всички към самоунищожението, към смъртта? Явно не. Разговаря оживено и с периферното си зрение стрелка погледа  си из заведението, търсейки среща  с погледа на скучаещия  подобно на нея самец. Не знае ли, че това, което възприема, е толкова преходно и не е нищо повече от една илюзия; онази говори, другата ù отговаря; много важен разговор.

Погледът ми се приковава на масата встрани от мен: някакъв тип със силно пригладена назад прошарена коса, с крайно ангажиран вид, съчетал всичката  сериозност на шибания си живот, сърба чорба. Работи с лъжицата така, сякаш се сражава с невидим противник; с лявата си ръка държи лъжицата, а с другата работи усилено с прибора - гребе ли, гребе от сивата течност, в която плуват месарлаци, карантии и прочие. От ушите му прилежно стърчат гъсти черни косми. Облечен е в тъмносиньо палто, изобщо изглежда доста прилежен в театъра,  наречен живот; за този тип същият този живот е  ясен като на длан. Критериите за добро и зло у него са устойчиви и непоклатими; Например добро за него е това , което законът посочва за такова и зло, което законът сочи като зло...  Което ще рече, че щом нещо  не е посочено като законно, то трябва де се унищожи  и преследва и обратно, може да е някоя идиотщина, но щом се разрешава от закона, значи е правилна. Хора от този тип са неумолимите стожери на закона; те олицетворяват добросъвестното обществено мнение, а самите те са персонификация на обществения морал и съвест... Например, сигурен съм, че хора като този тип  най-искрено биха се възмутили, ако видят как двама млади се целуват на улицата, но спокойно ще си затворят очите пред факта, че един политик е прибрал пари, предназначени за някое сиропиталище. Явно е, че този тип по душа е стопроцентов мръсник и мерзавец, но в своите очи и в очите на  безмозъчното обществено средно мнение той е напълно порядъчен гражданин и общественик. Сега виждам, че този тип е изкльопал супата си и сръчно забърсва устата си с опакото на ръката си, след което вади шарена кърпа от джоба на палтото си и се секне шумно. Прибира кърпата  обратно в джоба си и става; няма цигара след ядене, понеже са вредни за белите дробове и да се пуши е неразумно. На масата не виждам и шише от бира; това са излишни пари, плюс това бирата съдържа алкохол, а такива типове нямат нужда от моментна еуфория,  каквато носи алкохолът, понеже тя е опасна за тях, защото им пречи да мислят разумно. Най-важната част от битието е тумбакът да е пълен и физиологията - задоволена; интелектуалните потребности се свеждат до четенето на сутрешния  вестник и като притурка - бистрене  на политиката след това със себеподобните люде;  а духовните потребности приключват  с положителното общественото мнение към тях. Ето това са разсъжданията и целия светоглед на хора като този тип, който в момента виждам, че излиза през вратата. Решавам да ставам. Навличам ръкавиците и се изнизвам вън на студа.

---