Знаеше, че най-вероятно става жалък. Знаеше, че трябва да се откаже и да преглътне загубата с достойнство. Бе водил спор със себе си в продължение на часове и бе изтъкнал един куп аргументи защо не трябва да си губи времето с хора като нея. И все пак ето го – седи пред вратата ù като последен глупак и я чака да се прибере. Принизен до нивото на мъжете, които винаги бе презирал. Никога не се бе молил на когото и да е.

Невероятно се случи. Борис най-сетне си намери майстора и то в лицето на най-неочаквания противник. Преди няколко месеца дори идеята една дребничка актриса да преобърне всичките му представи за света и да го направи на глупак му се струваше смехотворна. Винаги той казваше „сбогом” и оставяше отсрещната страна да се оправя както може. Считаше ръцете си за измити, а себе си – чист пред съвестта си. Веднъж едно момиче разви маниакална потребност към него, независимо, че отдавна ù бе изяснил, че няма да се съберат. Отне му доста усилия да се отърве от нея, като през цялото време си мислеше колко са неразумни представителките на нежния пол.

През часовете, в които вардеше пред вратата на апартамента, където Далия живееше с онзи смахнат тип, си даде сметка, че хубаво е предизвиквал съдбата. И ето го отмъщението, идващо под най-неочаквана форма. Като се замислеше, бе съвършено логично най-нетипичната за него жена да му влезе в главата като някакъв проклет Троянски кон.

Негов приятел от детинство следваше режисура (за което бе отнесъл доста солени подигравки от страна на Борис) и преди около месец го покани на купон на НАТФИЗ в някакво общежитие в Студентски град. Отиде без каквито и да е очаквания, тъй като не се имаше особено с т. нар „хора на изкуството”. Два пъти бе излизал с подобни жени – една писателка и една художничка. И двете го отегчиха до смърт със своята претенциозност, а той отвърна на жеста им с подробни обяснения по сложна физика. В крайна сметка, когато видеха, че общуването на вербално ниво е пълна катастрофа, решаваха да си спестят болката и да го пренесат на сексуално. Но и там девойките бяха отчайващо дървени.

Но онази вечер Борис нямаше планове, току-що бе преминал през доста тежка сесия, която го остави без съпротивителни сили, така че се остави да бъде убеден. Купонът се провеждаше в читалнята на етажа, която никога не се използваше по предназначение. Зърна Далия още от прага на помещението. Носеше елегантен панталон, подчертаващ дългите ù крака и вишненочервена риза с бухнали ръкави, чийто ярък цвят веднага привлече вниманието му. Девойката му се стори доста хубавка (рядко използваше думи като „красива”, защото всеки път, когато споделяше с някоя жена възхищението си от външния ù вид, тя си вирваше носа и се налагаше да я сваля от облаците). Реши, че ще е лесна хапка и че в крайна сметка няма какво друго да прави тук, защо да не даде още един шанс на „артистките”?

Небрежно мина покрай масата с напитки в просторната стая и си сипа щедро количество бира. Тъкмо си проправяше път към непознатата, която разговаряше с друга гостенка, когато някакъв палячо, явно вече попрекалил с водките, го спъна. Борис загуби равновесие и изля по-голямата част от съдържанието върху сладката ризка на набелязаната от него жертва. Тя изглеждаше порядъчно стресната, а когато първоначалният шок се изпари, го изгледа толкова злобно, че кръвта му се смрази. Усещането бе сякаш най-красивата порцеланова кукла от някой магазин внезапно е оживяла и се носи към него със зловещо пламнали очи. Почувства се като част от най-кошмарния трилър, който бе гледал. Разтърси рязко глава, за да се опомни. Някакво момиченце не трябва да го кара да губи ума и дума.

- Тук не е ли частта, в която трябва да кажеш колко много се извиняваш и колко си тромав? – тя скръсти ръце пред гърдите си, погледна го предизвикателно и се усмихна с леко презрение.

За първи път не знаеше какво да каже пред момиче. Тази дяволица съвсем го бе хванала неподготвен. Изтърси първото, което му хрумна.

- А защо не частта, в която ти предлагам да свалиш тази миришеща на бира блуза?

Тя се позасмя тихо, макар да усещаше как гневът вибрира в цялото ù същество. Направи най-неочаквания жест, с едно бавно и (дали?) съблазнително движение разкопча двете най-горни копчета на ризата си, разкривайки съвсем малко от бялата плът на гърдите си.

- А ти имаш ли какво да ми предложиш в замяна? – прекара език по алените си устни.

- Все нещо ще измислим, хубавице! – той се опита да се държи наперено, макар вътрешно да бе ужасèн. Бе я помислил за чернокосия вариант на кукла Барби, а тя се бе оказала същински демон. Не можеше да откъсне поглед от малкото пространство между гърдите ù. Тя се разсмя още по-високо.

- Уважавам мъже, които ме гледат в очите. – Борис усети как се изчервява и рязко извърна поглед, сякаш бе дете, хванато да бърка в хладилника. – Съмнявам се тази тениска на Canibal Corpse да ми отива особено. – Прокара бялата си ръка с дълъг, изящен маникюр по гръдния му кош и леко го одраска. Тъкмо щеше да измисли някакъв остроумен отговор, когато непознатата девойка се дръпна, подмина го грациозно и му помаха с отработено движение. - Като измислиш някакъв отговор, с който да ми демонстрираш превъзходството си, може и да пробваш да ме намериш. Беше ми безкрайно приятно.

Проточи иронично думата „безкрайно” и преди стреснатия младеж да каже нещо, се изгуби сред тълпата.

- Запозна ли се вече с „принцесата”? – той подскочи от звука на гласа на приятеля си, застанал зад него с чаша водка с кола и типичната си загадъчна усмивка. – Голяма работа е, а?

- Иска ли питане. Напоследък рядко се натъквам на девойки с характер. – Той изтри потта от челото си.

- Един съвет, Боре, по-добре стой далеч от нея. Страхотно момиче е, но е и голяма любовчийка. Не се задържа с един за дълго време. Сърбал съм ù попарата, и не само аз.

- Какво пък толкова, няма да се женя за нея? – вдигна вежди русият. – Да не би да ревнуваш? Стига, пич, няма да се караме за жени. Пък и си имаш вече страхотна жена, за какво…

- О, не ме разбирай погрешно. Прави каквото щеш, не си малък. – Приятелят му прокара ръка през косите си и си сипа още водка. – А и дори тя да пожелае да се съберем отново, което е в зоната на фантастиката, не бих приел за нищо на света. Та, считай се за предупреден.

- Сериозно ме подценяваш, пич. Наистина ли ти приличам на глупаво момченце, което ще се влюби в някаква си с кукленска физиономия.

Усети леко потупване по рамото от изящен маникюр. Познатото усещане го разтърси до мозъка на костите и той се извърна с уплаха. Предишното му самоуверено поведение се бе изпарило.

Тя стоеше зад него с двусмислена усмивка и протегната чаша бира. Бе сменила вишнената блуза с черна, с дълбоко изрязано деколте и сребристи нишки. Ефектът бе хипнотизиращ. Това момиче как очакваше да го гледа в горните очи? Не че и те бяха за изпускане.

- Кукленската физиономия се казва Далия. И тъй като вие, господине, бяхте особено щедър с бирата си, реших, че трябва да ви върна жеста. – Тя замахна с едно рязко движение сякаш щеше да го залее и той се дръпна с ужас. Момичето се подсмихна и спря малко преди пенливата течност да го изпръска. Пое ръката му и обви пръстите му около чашата. След което се отстрани и намигна весело. – Без лоши чувства.

- Забавлявайте се, деца. – заяви тържествено домакинът и се оттегли. – Отивам да раздавам правосъдие и другаде.

„Чудесно! Малката птичка сама падна в капана!”, мислеше си самодоволно той, докато я водеше към масата, за да си сипе и тя нещо. Мразеше да се чувства като алкохолик.

За съжаление и този път си бе направил криво сметките. До края на нощта се надпреварваха в това кой е по-устат, а когато си почиваха от словесните беседи, тя не спираше да подклажда сексуално напрежение у него. Към пет сутринта му заяви, че трябва да си тръгва, защото на следващия ден има работа и иска да поспи няколко часа. Тогава той направи най-фаталната грешка в живота си. Попита я дали ще се видят отново. Сам се бе насадил в ролята на този, който търси и в същата минута му се прищя да се срита. Тогава тя се усмихна, извади червилото от малката си чантичка, хвана го за ръката и надраска телефонния си номер върху кожата му.

- Съжалявам, че не мога да ти клипна, ама нали съм си глупава кукличка – забравих си кукленското телефонче вкъщи. – Усмихна се хитро и се протегна, сякаш щеше да го целуне по устните. Дъхът му се учести така, сякаш това бе първата му целувка с момиче. Но в последния момент малката вещица отклони траекторията на главата си и Борис получи само леко докосване по бузата си. – Обади ми се някой път… ако смееш.

Това си бе откровено предизвикателство и за него бе въпрос на чест да я потърси отново. А тя се оказа още по-дяволита отколкото бе подозирал. Успя да си открадне една целувка едва на четвъртата среща. А секс правиха чак седмица и половина по-късно, което в личния му свят бе същински тормоз. Ако бе малко по-голям простак, щеше чисто и просто да я хване за косата като типичен праисторически мъж и да получи каквото иска. Обаче тази сладка игра на флирт… някак си му харесваше. Вече имаше мокри сънища с нея, което не му се бе случвало с абсолютно никоя от завоеванията.

Тя склони да го пусне в „портите на Рая” през една безкрайно прозаична сряда, докато седяха на чай с ром в кафене до Ректората на Софийския университет. Типично в неин стил да е толкова непредсказуема. Просто се протегна, прокара дългите си нокти по лакътя му и облиза устни.

- Искаш ли да отидем у нас? Имам по-хубав ром от тази боза тук.

Искаше ли питане! Той предпочиташе да отидат в неговата квартира, тъй като съквартирантът му тази вечер бе на гости при гаджето си и разполагаше с цели две нощи свобода. Но бе получил някакъв пробив в системата ù и не смяташе да пропуска възможността.

Когато пристъпиха в луксозния апартамент, в който той влезе плахо и неуверено, Аделин си бе вкъщи, рисуваше и клатеше леко глава в ритъм с гласа на някаква джаз певица, чието име Борис не знаеше. Той погледна Далия въпросително.

- О, заради него ли? Въобще не се притеснявай! – засмя се тя и се облегна на прага на всекидневната. – Непрекъснато си водим любовници вкъщи. Мястото е достатъчно голямо, че да не си пречим един на друг.

- Аха… - измърмори недоволно той. Не му харесваше идеята този тип да им свети, дори на две стаи разстояние. От пръв поглед не го хареса, чувстваше силната му конкуренция и влиянието, което имаше над Далия. Няколко пъти бе говорила за мъжа, с когото живее, с такова благоволение и обожание. За никой друг не бе разказвала с толкова много страст. Усети силна ревност и това го уплаши. Никога преди не се бе чувствал застрашен, за него ревността бе типична за слабите хора и му бе позната само на теория. Тази девойка започваше да му взима ума още преди да са спали заедно.

- Върна ли се, съкровище? – Аделин се извърна към тях и им се усмихна топло.

Борис не знаеше какво точно го дразнеше у другия мъж. На пръв поглед бе перфектен, мил, с обноски, очевидно класическо възпитание, с доловима мъжественост. Но доколкото знаеше, с Далия нямаха любовна връзка, макар тя да звучеше така, сякаш е влюбена. Що за мъж може да е в състояние да съжителства с подобна жена и да не я е поискал до сега? У Борис започнаха да се раждат известни подозрения.

- Да, извинявай, че те прекъснахме. Ей сега отиваме в моята стая, само искам да взема малко ром от твоя. Нали може? – тя премигна пеперудено.

- Далия, какви са тези въпроси? Да не би да си тук от вчера? – той повдигна вежди. – Не ме предупреди, че ще имаме и гости?

- О, не се тревожи, смятам да го отвлека в стаята ми. Ще разглеждаме старите ми записи. – Очевадно това бе някакво кодирано послание между тях двамата, защото той ù намигна многозначително. Борис се чувстваше все по-неудобно.

- Тъй като тази малка харпия няма да пожелае да ни представи… - той остави четката си, приближи се до тях и протегна ръка към младежа. – Аз съм Аделин Георгиев, приятно ми е, добре дошъл.

- Аз съм Борис. – Не пожела да приеме ръката му. Чувството за неприязън нарастваше с всяка изминала минута, а не можеше да си обясни защо.

Междувременно Далия бе взела бутилка скъп ром, хвана по-младия мъж за ръката и го поведе към коридора. – До по-късно, Аделине, тази вечер е твой ред да готвиш.

- Както кажете, господарке – иронизира я той и се върна към платното си.

Въпреки неприятната среща, последвалата вечер с нея си струваше всички мъки. Личеше си, че е доста опитна и знае какво да направи, за да го докара до сладък екстаз. Зачуди се колко ли мъже е имала преди него. Още едно нарушено правило. Никога не се интересуваше от миналото. Проклета да е тази изкусителка!

Последва още една хубава седмица, през която обаче установи, че тя охладнява към него. Бе станала по-нервна, обичайната ù ирония жилеше, вместо само леко да го закача, както до сега. На няколко пъти я попита има ли някакъв проблем. Тя само му се тросна, че ако е така, щяла да му каже.

Това бе последната им среща. После спря да отговаря на обажданията му, на съобщенията му, когато ù звънеше по домашния или никой не отговаряше, или пък беше онзи мазен тип, който Борис намразваше все повече и повече. Съобщаваше му, че Далия не си е вкъщи и че може да ù предаде нещо. При което младият мъж трясваше яростно слушалката.

Когато сподели мъката си със своя приятел от НАТФИЗ, той само му се изсмя и каза, че може да се счита за зарязан. Просто така, без предупреждения, дори без телефонно обаждане. Понякога го бе правил с разни момичета, с които не му се занимаваше. Едва сега осъзнаваше колко е кофти от другата страна.

- Предупредих те да не се забъркваш с нея, ала ти послуша ли ме? – заяви сериозно бъдещият режисьор. – По-добре я забрави. Съмнявам се някой да успее да изтръгне Аделин от сърцето ù. Убеден съм, че скоро ще ù намериш подходящ заместител.

Де да беше така лесно! Тази „връзка” и това неочаквано „скъсване” сериозно бяха подкопали увереността и самочувствието му. Вече се чувстваше едва ли не импотентен в женска компания. Все тази магьосница му бе в ума. Изигран от едно хлапе.

Ето за това седеше на вратата ù. Когато паднеш толкова ниско, че стигнеш дъното, се освобождаваш от всякакви условни понятия като „мъжка гордост”. Щеше да получи обяснение за цялата тази сбъркана история, каквото и да му коства.

Облегна глава на стената и притвори зачервените си от безсъние очи. Междувременно се бе срещнал с един много любопитен тип, който му разкри още по-любопитни факти около загадъчния Аделин. Съмненията му от онази първа вечер се бяха потвърдили.

Сепна се, когато чу някакви гласове, идващи от стълбището и се изправи рязко. Това бе нейният смях. Сърцето му неволно затуптя по-бързо. Ох, как мразеше това вълнение!

Стоеше там неподвижен като статуя, когато момичето с бялото кожено палто и мъжът, който бе хванала под ръка, се насочиха заедно към вратата. И двамата застинаха, щом го видяха. Шоуто можеше да започне.