Знаеше, че най-вероятно става жалък. Знаеше, че трябва да се откаже и да преглътне загубата с достойнство. Бе водил спор със себе си в продължение на часове и бе изтъкнал един куп аргументи защо не трябва да си губи времето с хора като нея. И все пак ето го – седи пред вратата ù като последен глупак и я чака да се прибере. Принизен до нивото на мъжете, които винаги бе презирал. Никога не се бе молил на когото и да е.
Невероятно се случи. Борис най-сетне си намери майстора и то в лицето на най-неочаквания противник. Преди няколко месеца дори идеята една дребничка актриса да преобърне всичките му представи за света и да го направи на глупак му се струваше смехотворна. Винаги той казваше „сбогом” и оставяше отсрещната страна да се оправя както може. Считаше ръцете си за измити, а себе си – чист пред съвестта си. Веднъж едно момиче разви маниакална потребност към него, независимо, че отдавна ù бе изяснил, че няма да се съберат. Отне му доста усилия да се отърве от нея, като през цялото вре ...