ИЗЛЕКУВАН
Отдавна не бях минавал през това село. Уж познато, ала чуждо. Някога често идвах при чичо.
Големият му син Митко скоро се беше оженил, а аз, нали съм братовчед, му станах шафер. Шаферка беше сестрата на снахата. Така, покрай сватбата, се запознах с нея. Нямаше шестнадесет години. Но имаше руса коса и очи като синчец. От устните – изворче ромоли, да пиеш от него и да не се напиеш.
Скоро бях излязъл от казармата и всичко, което хвърчеше, смятах, че се яде. Започнах да посещавам често чичовия дом. Очите ми бяха все в малката балдъзка. Скоро отпих от малиновите устни. Постигнах и други дребни успехи, но посегнех ли към малките ù крепости, се чуваше едно фучене.
Техните не знам откъде научиха. Така срещите ни с Мария ставаха все по-редки. Забраната действаше като счупен магнит. Търсихме се постоянно и все по-често се прилепвахме един към друг.
Братовчед ми ме извика насаме: „Нямам нищо против да вземеш балдъзата, но работата е друга. Не знаеш ли, че моят тъст е комарджия? Проиграл ...