Изневярата
Седнали сме с жената да закусваме, пием си кафето и гледаме сутрешния блок по руската телевизия. Нещо от рода на нашето „ Добро утро" или „ Здравей, България". И там всякакви теми разискват. Аз го гледам и слушам с едно око и ухо, докато не ме заинтригува новата тема. За изневярата. Поканили в студиото мъже и жени и всеки с неговата си позиция. Колкото хора, толкова мнения „за и против" нея. По някое време водещата явно се умори от говорещите, вече почти в един глас, хора и покани психолога на предаването. Сяда човека и почва:
- Слушам ви - казва, - и ви се чудя колко много аргументи извадихте. Всичките сте прави за себе си. Но има едно нещо. Изневярата понякога е полезна за съхраняването на брака. Защо? Защото във всеки брак има критични години. Третата, петата, седмата и петнайсетата. През тези години е полезно човек да кръшне настрани, да види разликата и после да се върне, зареден с нова сила да укрепва брака си.
При тези думи на психолога, аз се обръщам към жената и я отпочвам.
- Ето. Най-после един умен човек да го каже. Виждаш ли? А аз какво? Вече седемнайсета година карам и в критичните години все с теб. Затова сега чат-пат имаме караници. Ако бях освободил напрежението, нямаше да е така.
И почвам с едно смятане, едни прехвърляния на данни в главата ми от минало време досега.
- Значи, първо да почнем с ергенското парти. Тогава нямаше такива неща, но няма да е лошо като модерни хора да си направя едно. И ти си направи едно моминско, да не кажеш, че само аз искам да използвам. После, да видим. Третата година беше през 1994. Аууу, яко критична. Тогава беше световното по футбол в САЩ. Цяла година еуфория и нямахме толкова време един за друг. Петата се падна през 1996. Май тогава, ако не ме лъже паметта, беше по време или след управлението на Жан Виденов. Кризааа... и в живота, и в семейството. Тотална.
Отпивам от кафето, дояждам си кроасаните и продължавам с аргументите и фактите.
- Седмата се падна през 1998 година. Тогава пак имаше световно. Не се класирахме на него и веднага се усети пълната сила на критичната година. Няма адреналин, има спад в отношенията. И достигаме до петнайсетата година. Падна се през 2006 -та година. Я да видим защо е била критична за брака ни? Ами даааа. Че аз тогава се регистрирах в сайта. Не, не ми е пречил сайта на брака. Само, че ти като видя колко много поетеси започнаха да ме обичат и взе да ме ревнуваш. А какво е ревността? Убиец на любов и в случая брак. Егати и критичната година. Затова ти предлагам да вземем да си изконсумираме изневерите през тези критични години и после ще видиш какъв ще ни е свежарски живота.
- Ще ти дам аз на тебе...
- Ти на мен ясно, че ще дадеш. Нали си ми в кърпа вързана. А и си се подписала. Ама номера е за другите. Да ме получат всички ония, които е трябвало през тези години. И понеже, да не търся жени от тогава, ще си направя списък от сегашните ми познати.
Тук вече виждам, че жената е започнала с подгряването. Ама продължавам:
- Така де. Виж колко е хубаво. И ти ги познаваш и аз, и знаем, че са сигурни и сериозни хора. А и я си помисли. Ами ако и те имат критичен период? Ще им помогна да го преодолеят. Виждаш ли! Освен хубав, имаш и умен мъж. За завиждане си. Хайде сега да си легнем, че да видя какво е при нас и да запомня...
При които думи се заемам да успокоявам жената с нежности. Откъде обаче да знае колко ще ми дойде добре едно такова наваксване. Утре като иде на работа и почвам да си правя списъка. Кой знае, може пък да ме огрее. Нека съм готов...
п.с. Забравих да напиша, че този разказ написах след един разговор със Светлето Лажова. Благодаря И за идеята!!!
© Христо Костов All rights reserved.
