1 min reading
Изповед
Животът ми се превърна в захабена карта от събития, картата остарява, избелява, а нови страници, уви, няма – амортизира се... събитията бяха... Станах безличен, като некролог на непознат човек, залепен прилежно на електрически стълб - дано и близките ми не ме забравят!
Щеше ми се да имам повече време – толкова неща имам да сторя, а толкова сторих и пак малко направих – да си човек е непосилна задача... да бъдеш верен и да простиш... да посветиш на любимата стих.
Мислейки за стореното от мен дотук, се изпълвам с мижаво чувство на микроб; ако бях микроб, щях да съм велик, но аз съм човек и делата ми са незначителни, листовете за поеми - празни...
Всеки иска да остави нещо след себе си – пари, деца, имот, кола!!!
Не, мерси – в тях се крият всички обвързващи и спиращи неща... на полъха на вятъра, за да се възкача.
Искам чувствата си да оставя, възприятията си да предам, любовта си да нарисувам, но преди това да кажа всичко, от което ме е срам.
Срам ме е, че мога още, но се спирам.. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up