На Симонка с обич и на обичащите приказки)

Живеело едно момиченце, което имало големи маслинени очи, в които се гонели слънчевите лъчи и греели пъстри мечти. То обичало да играе, пее и танцува. Детето имало много желания, но най-силно желаело да има вълшебна пръчица с която да прави вълшебства. Дори на петия рожден ден си пожелала от свойта леля такъв подарък.
- Моля те, подари ми пръчица, а аз ще те превърна в зайченце - казало момиченцето.
Лелята се замислила и отговорила:
- Милинко, ще се постарая да намеря вълшебна пръчица в магазина на добрия вълшебник, но ако са свършили вълшебните пръчици ще си направим заедно една.
Усмивка на щастие разцъфтяла на устните на момичето с най-хубавите и големи маслинени очи на света.
- Добре, първо ще провериш в магазина, а ако няма ще направим.
Лелята отишла в магазина и попитала продавача:
- Извинете, искам пръчка с вълшебна сила. Дали ви се намира някоя?
Старият и побелял вълшебник я погледнал и отговорил:
- Свършиха вече. Изкупиха ги нетърпеливи хора, за да сбъдват желанията си. Не разбират, че не с пръчици, а с любов трябва да сбъдват желанията си.
- Тази тайна ми е известна, но обещах на племенницата си да попитам.
После лелята излезнала от магазина и се замислила. Трябвало да намери пръчица с която да се сбъдват желания. Била обещала на малкото момиченце, а не обичала да не изпълнява дадени обещания. Вървяла, а вятърът духнал шапката й и тя отлетяла на клона на едно дърво. Погледнала и видяла клонче отрупано с цветове, а шапката ù намигвала от клона на дървото. Лелята на детето се опитала да свали шапката си, но не успяла. Тогава се престрашила и се качила на дървото. Било страхотна гледка - леля на едно дърво! Там между клоните и аромата на цветовете тя взела шапката си и разбрала, че вълшебната пръчица е възможна, ако сърцето на детето вярва в сбъдването на желания. А то вярвало в чудеса, тя много добре знаела това, защото иначе не би искало вълшебна пръчица. Лелята откъснала клонче с ухание на пролет. После слезнала от дървото и се запътила към дома.
- Мила моя - казала тя на детето. Тази пръчица е вълшебна. Потопи я във вода. След известно време ще ù порасне коренче. Насадиш ли го след време ще порасне дърво. После това дърво ще ни даде плодове. Желанията се сбъдват с постоянство, труд и любов в сърцето на човека. Това запомни от мен.
- Добре, а може ли да те превърна в зайче? - попитало момичето с маслинените очи.
- Ти наистина ли искаш да стана зайче? Така ще избягам, а нали се обичаме?
- Хъм, така е. Не искам да ставаш зайче, това е шега. Ти си мойта добра лелинка, която обичам много.
После детето се гушнало в ръцете на жената и ù дарило най-сладката целувка на света. Лелята се зарадвала, надявала се че това малко създание с маслинени очи разбира, че желанията се сбъдват с постоянство.
- Искаш ли да поставим клончето във вода? - попитала тя детенцето.
- Искам, искам, хайде да направим чудо - нетърпеливо извикало детето.
Минали много години. Момичето с големите и маслинени очи вече има деца и разказва на своите палавници за вълшебната си пръчка. После ги завежда в градината където има едно прекрасно дърво отрупано с цвят.
- Това е мойта вълшебна пръчица. Леля ми ме научи, че е важно да бъдеш постоянен. Проявих постоянство и дарих клончето си с много любов. Аз се грижих за вълшебната ми пръчица и вижте в какво красиво дърво израсна.
Децата я гледат със светнали очи, а после се затичват, за да намерят своята вълшебна пръчица. Там сред цветове и дървеса има едно вълшебно дърво. То приказки реди и сбъдва желания. И може би сред клоните палаво намигва една шапка, принадлежаща на лелята, която се катери по дърветата.
Дано го намерите и вие.