Казват, че жената е като котката - винаги отива при този, който я погали.
Само че не всеки знае колко своенравни и непредсказуеми са и котките и жените. Понякога тя се спира при най-неподходящия, водена или от любопитство, което често я погубва или водена от съдбата, което в крайна сметка завършва по същия начин. Би било безкрайно лесно ако човек предвидливо знае как ще завърши една връзка, започнала красиво, започнала невинно или пък обратното – започнала фатално. Когато една жена се влюби, нищо и никой не е в състояние нито да я спре, нито да я вразуми. Тя действително е като котка през март, а март не е просто месец, а състояние. Способна е да ходи по покрива на собственото си безумие сляпа и глуха за онова, което всъщност й предлага животът. Често е готова да хапе и драска в отчаяна самозащита всичко, което с подсъзнанието си усеща, че не бива да прави. Любовта е красива, хипнотична, любовта е като наркотик – след него ти идва да летиш без значение колко високо, нито колко далече, нито имаш представа колко много боли, когато накрая се приземиш самотно и доста страховито с усещане за празнота. В оглушителната тишина на разума, който невинаги е бил до теб или пък просто си запушвала с ръце ушите си. Влюбената жена е винаги красива. Никой не може да обясни защо е така, но е факт. Това донякъде оправдава желанието й да ходи по тънкото острие на предизвикателствата, тя изобщо не мисли за зимата, нито за лятото, защото има своята неземна, благословена, красива и изпълнена с усещания пролет, има своя март - котешки нежен, единствен и неповторим, ласкав и мъркащ, опасен и търсен, и тя точно това ще направи. Изцяло и докрай ще му се отдаде. Дори не съзнава, че любовта също е просто сезон – може би петият и най-важният, всъщност има ли значение, когато жената обича! И също като котките тя ще обърне гръб на предупрежденията, опасно красива, непредсказуема, грациозна и съвършена, и каквото и да се случва после няма никакво значение, защото тя е жива, тя е влюбена и опасна само и единствено за себе си. Ако накрая все пак реши, че е време да слезе от покрива на своята вълнуваща любов, няма да го направи доброволно, нито примамена от вкуса на топлата представа за живот без опасност и риск, за сигурността на делника, където няма сезони, но пък винаги има място, където да изпъне уморения си гръб - от прегръдки, от ласки, от безкрайни луни и слънца. Вероятно тя ще забрави този неин луд, луд март някой ден. И животът ще продължи много по-мудно и спокойно, ноктите ще бъдат прибрани и тя ще покаже на света великото си пренебрежение към всичко и всички – нали е котка все пак. Само че в един момент ще усети, че докато е била истинска през този неповторим сезон, тя е загубила своите девет живота. Всъщност само ги е разменила – всичките девет живота срещу няколко мига любов. Ала истински ...