Картина

Prose

1K 1 0

Нарисувах ти картина с мисъл за двамина

Оцветих я в спомени сърдечни

Със сълзите я зацапах и уж неволно косата разпиля се върху платното

Не ми хареса цялата картина и задрасках с маникюра твоето лице

От платното нищо не остана само картина пълна с кръгове безкрайни

Остана черното петно напомнящо края на историята ни

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Prose 4.1K 4.9

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prose 6.5K 4.9

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prose 4.3K 5.0

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prose 5.4K 5.0

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prose 2.6K 5.0

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Prose 3.8K 5.0