Не сатавам за нищо нали така? Винаги развалям нещата: или прекалявам, или не достигам. Винаги точно на най-хубавото ставам мрачна. Винаги забравям нали, винаги сякаш съм в сън. Или теб те няма, когато си до мен, или аз не съм тук. Амаааа, ама, ама знаеш ли, аз... аз все пак те обичам... А ти можеш ли? Можеш ли да ме обичаш? Сърцето ми е картонена къщичка. Успяваш ли да се стоплиш? А, то и тавана й тече... оххх! Виждаш ли защо винаги ми е студено, защо съм нервна... виждаш нали? Дааа, сигурно си казваш: "Първо, тази картонена къщичка трябва да се събори. Хммм, нов материал - по-здрав, еми да, бетон! Чудесно!" Недей, моля те! Аз обичам тази картонена къщичка! Е, макар че и таванът й тече, малка е колкото кибритена кутийка... да, знам, ноооо, но аз, аз се побирам в нея... Амаа, аз те обичах, нали... а ти? А ти мен? Такава каквато съм?! Без бетон? Не, нали? Трябваше да разбера. Извинявай, наистина, отнех ти времето... А, и прощавай, не ти позволих да си построиш сградата, ааа, но, приятелю ...