Откакто влязох в климакса, направо съм като луда. Мъжът ми и преди ме дразнеше, но сега направо не мога да го дишам. Честно - само като знам, че тая вечер пак ще си се прибере чинно вкъщи, вместо като всички нормални мъже да навести любовницата или да се напие в някоя кръчма, или поне да отиде с някой от всичките си противни приятели да гледа мач! Само като се сетя, че пак цяла вечер трябва да се боря с миризмата от стогодишните обувки, които като упорито магаре не ще да сменя с други - прозорци отварям, пръскам с разни ароматизатори, дишам само с едната ноздра като в йога курса за напреднали, но не и не! И в гроба ще си я отнеса тази миризма! Само като си представя как цяла вечер се върти като пумпал и през две секунди ме пита къде са му очилата, цигарите, куфара, а накрая и гащите, естествено. Щото никога не се научи къде му стоят в гардероба. А те не са си сменяли местоположението 25 години!!! Какво да ви кажа? То и други неща има, ама айде да не се излагаме повече. Работата е там, че има някаква много силна аура, дето почвам да я усещам, още като тръгне от работа за вкъщи! И колкото повече се доближава, толкова по-лошо ми става. И едни вълни ме обливат - горещи и студени, горещи и студени, все едно си имам врата между Лапландия и Зимбабве и като луда снова напред-назад през нея! А какви години бяха - далече-далече, но пък хубави. Пак вълни ме обливаха, ама от младежки нагон! Чакам го аз на балкона и като се зададе москвича от кьошето - бегом към банята - подмия се, наглася се, кремче, червилце, пръсна малко "зелена ябълка" и се подпра на входната врата. Горното копче на пенюара разкопчано, бедрото леко се подава от цепката... И внимавам да съм под такъв ъгъл, че комшийката да не може да се наслаждава на тази гледка през шпионката... Ех, младост! А той първо се прави, уж не забелязва, че съм се подготвила (сигурно пак заради комшийката), ама като заключим вратата - бързо в спалнята! И като се награбим!
Ох, пак ми е лошо! Сигурно вече е в асансьора! Беж към банята, ама да се скрия (не си мислете друго) - малко да поплискам лицето с ледена водица, да се посвестя! Не, че ще забележи каква съм се зачервила и разпъхтяла, той този талант да се прави, че не забелязва, го има по рождение (сещате се за какво иде реч)! Сядам на капака на тоалетната чиния и напрегнато чакам да влезе. Десет минути дрънчаха ключове пред входната врата - тази връзка ли е, другата ли е, в този джоб ли, в оня ли, очилата къде са, че да види по-добре! Ясно ми стана, че тая моята с криенето няма да я бъде и затуй поех въздух дълбоко, излязох с бодра крачка и му отключих, още преди да е дошъл пиковия момент, който щеше да ми срине едва скалъпеното спокойствие - пронизителния звън на входната врата.
Оттук нататък - какво да ви кажа? Първо го издебвам като влезе още несъблечен в кухнята да си търси шишето с ракийката и изнасям обувките му на балкона. После слагам манджата в микровълновата и докато се топли, ходя из стаите и пръскам с ароматизатора (с миризма на ябълка). Отварям прозорците широко. И пускам телевизора на новините, ама хубаво го усилвам, та и да не му мине през ума да си отвори устата да каже нещо. Този номер минава откакто от гласа му почнаха да ме сърбят ушите! Или откакто му замирисаха краката непоносимо. Те май двете неща се случиха едновременно. И той е по-доволен да слуша говорителката, вместо мен! Сигурно всеки ден благодари на Господ, че е измислил вечерните новини!
И т.н., и т.н...
Лягам в леглото и някак ми е празно. Вместо да се радвам, че всяка вечер заспива с дрехите пред телевизора в другата стая! Що така, не знам! Ама навик - не мога да се наспя като не е до мен. Хахава работа! Климакс!
© Жана Лисичкова All rights reserved.
След всички тези объркани и навярно неразбираеми обяснения (твърде дълги, може би и аз се поОлях)ще кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ за смелостта да споделиш мнението си. За всеки случай ще проверя речника какво разбират умните глави под думата "подмивам" и ако наистина е толкова гнусна дума ще помисля за редакция.
поздрави!