Aз съм Дулцинея Катмашекерова и съм феминистка по рождение. Нека мъжката половина на света не се надява напразно на благоволение и съпричастност от мен. Чувствата ми на неприязън и презрение към противоположния пол се обособиха в душата ми още в майчината утроба. Бях там заедно със брат си близнака. Той през цялото време демонстрираше ембрионални мускули и чорбаливата фаза на своето съзнание. Все той пръв да яде, все той пръв да пие, а за мене каквото остане... Когато дойде време да напуснем уютната си бърлога и да се излюпим, братът се втурна като гламав, избута ме и пръв изхвръкна на бял свят. После се появих и аз. Когато залепнахме на изхода на мамините млекоцентрали, аз си цоцках млекце мирно, тихо като възпитана млада госпожица. Но брат ми беше нещо друго.Той така бурно изрази правата си, така изпохапа и просмука своята млекоцентрала, така я нарани, че мама започна да го охранва с изкуствено мляко.

                       Щом поотраснахме и стъпихме на крачета, моят интелект все по-ярко изгряваше  на семейния небосвод, докато тоя на брат ми се губеше някъде отвъд хоризонта и не искаше да се покаже. Мама ни учеше на стихотворения, та като дойдат гости да видят колко умни и талантливи са продължителите на рода. Гогата - така се казваше брат ми - винаги забравяше стихотворенията си и започваше да импровизира, но така, че гостите изпокапваха от смях. Колкото и къси стихотворения да избираше горката ни майка, Гогата повтаряше все една и съща ситуация. Пълен блокаж на паметта и груба импровизация. Докато аз бях нещо съвсем различно. Не чаках дълго подканите на компанията, а заставах изопната като конски косъм на лък, чинопоклонно прилепила ръце до тялото си и със вдигната глава. Започвах да рецитирам с приповдигнатия патос на опитен актьор от Шекспировия кралски театър като втъкавах и паузи, създаващи вътрешен динамизъм . Докато траеше театрото, гледах с удоволствие как устите на слушателите ми се отваряха широко, брадичките провисваха надолу, очите се заковаваха в мен като захаросани ядки в тортен крем и настъпваше проникновена тишина. След като свършех рецитацията, никога не забравях да се поклоня грациозно, прихванала с два пръста и разперила поличка.От там нататък сбирах овациите като зрели черници.

                            Така, ден след ден и година след година аз все повече разбирах колко по-съвършена е жената пред мъжа. Тя винаги узрява като личност по-бързо. Интелигентна е, съобразителна, тактична, сръчна, грижовна, паметлива и възприемчива... Мъжът притежава само една гола физическа сила и прекомерно голяма власт, която се крепи единствено на тая сила. Все повече у мен се засилваше желанието да защитавам интересите на жените и да се боря срещу дискриминацията и сегрегацията им.

                              Още преди да тръгна на училище, започнах да работя по въпроса. Веднъж исках да се полюлея на люлка , за която изявяваше претенции и едно момче -македонче някъде около моите години. То не осъзнаваше, че нежният пол е винаги с предимство и затова два пъти ме блъсна, за да ме откаже от намеренията да се полюлея. Когато кулминацията назря, аз го хлопнах назидателно по главата с едно буково парче от стенна закачалка, която тогава беше на мода. Хлапето изквича като разгонен нерез и видях как от главата му се проточи надолу червена нишка.Бях му разцепила главата. То се спусна към майка си да се жалва. Наизскачаха майка ми и други съседки. То не беше кислородна вода,то не беше йод,то не бяха марли и бинтове... Нахалникът се умори да реве и заспа. Добър урок му дадох. Нека разбере, че и жените имат сила и могат да защитават с достойнство интересите си. Мама вечерта докладва на баща ми за моите подвизи и той неизбежно ми сложи ново дупе, та два, три дена трудно сядах на него.

                                Но наказанието не можа да ме разколебае да се боря за женските права. Имах едно съседско момче, което беше седем-осем години по-голямо от мене. Казваше се Тома и беше изпечен побойник. Колкото пъти минех край него, винаги отнасях по няколко шамара и ритници. Не можех да се справя с тоя Голиат, но затова пък се жалвах на един Христо, който ми беше верен закрилник и ухажор. Не че и той не беше галош, но неговата майка и моята бяха първи приятелки и той много често гостуваше у нас. Тогава Томата ядеше здрав пердах, защото и Христо имаше здрави юмруци. Един ден отивам към тоалетните. Бяха просто три дървени клозета с клекала, сковани един до друг в съседство и отдалечени от общежитията, в които живеехме..Видях,че и Томата се е запътил натам. Изчаках го да влезе и тогава влязох и аз. Не можех да го бия, но можех да го псувам. Че като започнах от майка му, минах през сестрите му, лелите му, бабите му и пак отначало. Голям секс падна. Все повече се разгорещявах и кефих на себе си. Хубаво ама не съм чула, че Томата излязъл, а влязъл баща ми. Слушал той, слушал, чудил се откъде тая енергия и това красноречие у мен. Причака ме отвън и спирам до тук. Не бих желала да ви описвам по-нататъшните драматични събития.

                                     Когато тръгнах на училище разгърнах широко своя феминизъм и започнах да го проповядвам и на други момичета от класа. В редицата от чинове, където седях аз, нямаше нито едно момче. Нашият таен женски съюз в класа така си беше опекъл работата, че не понасяхме мъжката зараза в редиците си.Но през втория срок внезапно пристигна нов ученик. Той идваше от София. Майка му беше назначена за директор на детска градина, а баща му беше икономист. Казваше се Николай. Беше невъобразим проклетник, но притежаваше интелект, доколкото можеше да има такъв едно момче.Той изяви желание да стои на чина пред мене в нашата женска редица. Въпреки че възразихме, класната се застъпи за него и ние привидно отстъпихме. Но му обявихме таен бойкот. Всеки ден през голямото междучасие когато всички ученици тигелираха по двора на даскалото, аз се промъквах тайно в клас и разпръсвах под чиновете на моята редица цялото съдържание на чантата му. Тетрадки, учебници, линии и триъгълници, моливи и химикалки и какво ли не още. А отдолу беше толкова прашно, че можеше да се пише и рисува върху праха. Никифор гумената кратуна, както вече му викахме, пристигаше почти последен. Когато видеше празната си ученическа чанта, той се просваше по колене и започваше да лази между краката ни под чиновете и да си събира принадлежностите. Това му отнемаше доста време, но укрепваше волята му и спомагаше за духовното му израстване. Тая история с Николай продължи доста дълго, но всяко нещо си има начало и край. Едно момче ме свари веднъж в класната стая, точно когато усърдно разхвърлях съдържанието от чантата на натрапника похитил редицата на високо еволюиралите момичета. Нищо не каза, но веднага изхвърча от клас. Когато първият звънец би, Николай влезе в клас и се запъти право към мене. Закани се да прояви груб вандализъм към моите ослепително бели, ситни като мъниста и много ценни зъби след като мине часа.А това беше последен час за деня по програма. Реших да не губя никакво време, за да не давам какъвто и да е шанс на тоя свиреп главорез.Учителката още не беше влязла в клас и аз вдигнах високо моята чанта, която имаше две масивни метални закопчалки. Изхлопах го със всичка сила по остриганата тиква и той се хвана за нея.Течеше кръв.Не много, но достатъчно нашето момче да добие цвят на недозрял турски лимон. Наложи се веднага да го заведат при училищния лекар в амбулаторията. На другия ден се появи с три шева на главата и страдалчески вид. Тихомълком се премести на чин от съседната редица.

                                     Не беше минала и седмица след като превъзпитах Николай, когато се случи нещо друго, което отново имаше отношение към заклетия ми феминизъм. Имах съученик-съименик на брат ми. И той се казваше Гошо. Неговата майка беше съученичка на моята , а баща му - свещеник в близката църква. Бяхме в тая възраст когато момчетата изразяват чувствата си чрез груби закачки.В последно време тоя мой съученик правеше всичко възможно да бъде забелязан от мен. Ту пускаше във врата ми хартиени топчета, гумички и стотинки, ту ме дърпаше за двете дебели плитки така силно, че чак сълзи се показваха на очите ми. Реших да дам на тоя безмозъчен представител на силния пол добър урок и го погнах през междучасието между чиновете. Бягайки, той закачи куртката си на ъгъла на един чин и джоба му остана да се крепи само върху последни бодове от тигела и провисна. Гошо ревна с цяло гърло. Можете ли да си представите как ученик от осми клас реве като магаре.Срам ви казвам, голям срам! Още същия ден неговата майка довтаса при моята, носейки в ръка вещественото доказателство на моето престъпление. Аз изобщо не се чувствувах виновна и обясних на майка му, че той самият си скъса куртката. Но тя едва не ме изкара виновна, че съм се родила и съм дошла на тоя свят единствено, за да гоня такива кротки деца като нейния Гошко, а те да късат джобовете на новите си куртки. Тая жена беше обявила сина си за светец. Може би си мислеше, че щом мъжа й е свещеник, това й дава право за това. Аз вечерта бях подложена на родителски тормоз и в продължение на час трябваше да давам гръмки обещания и тежки обети.

                                         До такава степен бях разочарована от мъжете, че реших изобщо да не се омъжвам. За какво ми беше да се свързвам с някой зелен пъпеш и цял един живот да нося последиците от неговата пъпешка природа. Още преди да започне първата ми студентска година, бях изпратена на бригада в едно доста голямо село. Беряхме през деня ябълки. Храниха ни със паприкаш всеки ден, а вечер миткахме със селската младеж по прощални преднаборни банкети. Пийвахме хубаво вино, хапвахме месце. В най-общи линии не беше толкова зле. Есента - прекрасна, ние - млади и перманентно щастливи, хазаите - добронамерени. Просто човек да се разтопи от кеф. Но аз през цялото време като една последователна в мисленето и действията си феминистка, продължавам да бъда нащрек. Бригадирският състав е изцяло от момичета, което внася бодрост и спокойствие в личностното ми състояние. Една привечер се връщаме със моята съквартирантка,съученичка и състудентка от овощната градина и първото нещо,което съзират очите ми е хазаинът, седнал с един гост под лозницата и си пийват ракийка. - О-о-о-о-о, я вижте нашите момичета си идват! Я елате, бе деца, елате да ви запозная с един мой стар приятел! Въпреки феминистките си настроения, аз съм добре възпитано градско чадо и не мога да не се отзова на любезната покана на развеселените мъже. Сядаме с колежката на масата, наливат ни от питието и разговора започва. Другият мъж, който е сух и слаб селянин се хвали, че има син-ерген, който следва в града като нас, но в друг институт. Но аз като логично еволюирала личност от женски род, не можех да понеса самодоволството на тоя представител на заграбилите неправомерно световната власт мъже. Реших,че тук и сега му е мястото да му натрия носа. Че като зяпнах както вече си бях смазала гърлото с домашната грозданка, че като почнах... Получи се една пледоария, достойна за световния конгрес на феминистките. Заявих,че колкото и института да завършат момчетата, те никога няма да достигнат интелекта на момичетата. Защото първите по природа са по-тъпи, невъзприемчиви, но много агресивни и с груба сила нескопосано управляват света. Упоменах, че всички хора по света са сестри и че жената се нуждае от мъж колкото рибата от чадър.Затова няма никога, ама никога да се омъжа. Човекът ме изслуша, засмя се и каза: - Ти така говориш, но ще се ожениш и няма да се учудя ако моят син не ти завърти главата. След тия му думи окончателно дерайлирах. Не помня дали нямах и пяна на устата си. - Аз да се оженя и то за селянин,пък било то и твоя син!Това няма да се случи никога!Ама никога!

                                          Изминаха две години и аз се запознах с млад мъж, току що завършил висшето си образование и работещ в един огромен завод. Отначало предана на феминистките си възгледи го избягвах. Когато той стана по-активен и настъпателен, аз му изложих конкретно и ясно принципите си на заклета феминистка. Това нито го разубеди, нито го обиди. Сякаш нищо не съм му казала, той продължи да ме търси. След една година се предадох. Вечерта автомобилът спря пред портата на дома на мъжа ми. Няколко човека ни чакаха, но беше толкова тъмно, че нищо не се виждаше. Когато влязох вътре на светло, първо видях баща му. Стори ми се познат от някъде.Той ме погледна и се засмя:

- Казах ли ти, че ще се ожениш и то за моя син! Беше оня селянин, пред когото държах прословутата си феминистка реч. Зяпнах и повече нищо не можах да кажа. От него ден нататък аз обявих феминизма за кауза пердута и започнах спокойно да се радвам на живота.