... Тя бягаше през храстите с луда скорост... бягаше, бягаше... и макар да се препъваше дотолкова, че да се залюлее... за миг не помисли да спре. Гонеха я... Ако забави дори за малко, рискуваше живота си...
Минаваше паркове, тихи улички, множество тротоари... мина през какво ли не... тъмнината не я спря дори за миг. Не виждаше Опасността, обръщайки се назад...
Не забелязваше и накъде бяга... просто търчеше...
****
Слабото тяло на Анелия бе така сковано... очите й едва се притвориха... беше посрещнала новия ден... като, че ли се отърва... поне за това се сети първоначално, когато се събуди...
Лежеше на тревата... тук-там помръдваха някоя и друга буболечка пред очите й... от време на време прошумоляваше нещо изотзад й... Анелия се чудеше как да се надигне. Страхът, че не е свършил снощният ад нито за секунда не я остави.
Хвана се за дървото до нея и леко се надигна... листата на дърветата постоянно се клатушкаха, вятърът мръсно се набиваше в косите й... И докато помъчи да се надигне, тъп ...