66.

Язовирът беше малък, но за неговите представи голям и дълбок, като живота, в който навлизаше и трябваше да се научи да плува, за да не потъне в първата дупка. Беше лято. Адски горещо. Слънцето беше прогонило всичко живо и щеше да бъде единствения свидетел на неговата победа или поражение в борбата със себе си. Съблече се и гол, както майка го е родила, потопи глезените си във водата. Почувства приятна хладина и уют. Това го насърчи да навлезе по-навътре, до кръста, което всъщност беше края на досегашния му извървян, десетгодишен път. От него зависеше дали ще може да продължи, да се пребори със страха си и да преплува дълбокото, за да достигне отсрещния бряг. Беше пладне и слънцето беше точно над него и го гледаше. Това момче със смелата си решителност му харесваше и будеше в него възхищение. И То реши да му помогне, като очерта от него до брега светещо въже, за което можеше да се хване, ако се умори и го подкани да тръгва, жигосвайки с лъчите си, като с камшик гърба му. То се хвърли и инстинктивно размаха с плавни движения напред ръцете и краката си. Не можеше да повярва, че плува. Беше толкова хубаво, а и това светещо въже отляво на него му показваше пътя и успокояваше, че ако се умори, щеше да се хване за него. Имаше чувството, че и преди е плувал. Радваше се на победата си. Но не беше достигнал брега, когато почувства умора и реши да се хване за въжето, но то за миг изчезна. Вледени се. Сърцето му спря да тупти. Беше чувал, че когато плувците се уморят, се обръщат на гръб, за да си починат. Но той не можеше да плува на гръб. Но нямаше избор. Обърна се и с ужас установи, че краката му вече потъват. Нямаше кой да му помогне. Слънцето му се смееше. Това може би беше краят. Представи се как майка му и татко му плачат за него, когато краката му, потъвайки още, докоснаха дъното и той като ужилен се обърна. Стъпи здраво и се изправи. Водата му беше до коленете.

“Това беше първата ми победа” – помисли си Николай, когато видя как топката се приземи точно над точката за дузпа.

67.

Топката попадна на главата на Рамзи – играч на Арсенал, който я насочи към горния ляв ъгъл на вратата на Манчестър. Вратарят – Де Хеа, като маймуна се хвърли към нея и протегна ръката си да я избие. Но беше закъснял с реакцията си. Успя само леко да я докосне и отклони, и тя премина зад него, устремена към мрежата, и миг преди да изправи на крака с възторжени викове от радост привържениците на Арсенал, а и Николай, се удари в ъгъла на двете греди и върна назад, където Рууни я овладя и се опита да я изчисти напред, но топката срещна тялото на противников играч и попадна във Ван Перси, който моментално я изпрати към опразнената врата (вратарят Де Хеа още не беше станал след плонжа си), където Райън Гигс се опита да я избие с глава, но всъщност я довкара неспасяемо в горния десен ъгъл.

68.

Автогол, но гол с глава за Арсенал. Беше спечелил. Почувства се щастлив и удовлетворен от живота, когато видя как сметката му се наля с 50 лева, а ако имаше и няколко нули отзад можеха и да му порастат крила да литне. Накъде?! Вие знаете.

Веднага след подновяване на играта от центъра съдията свири край на полувремето и Николай влезе в литературния сайт да провери дали има гласували и коментирали последното му стихотворение, а и да прочете какво са написали другите участници в сайта и да гласува за харесалите му творби, а някои от тях и да коментира. Новата му книга беше почти готова и му трябваха само пари, които дори и тази вечер можеше да спечели. Той не знаеше, а и нямаше начин как да разбере, че много скоро щеше да проумее, че писането на стихове е празна работа и с тях не може да спечели нищо.

А само да загуби време и пари за издаване на книги, които никой не купува. И щеше да перифразира българската поговорка: ”Хайдутин майка не храни” в “Стихове гърло не пълнят”.

И щеше да започне да пише за сегашните си преживявания роман, който ще се превърне в бестселър и с който ще спечели много пари и слава.

69.

Свирката на рефера за започване на играта от телевизора му подсказа, че трябва да смени на компютъра сайта стихове със спортингбет и той бързо го направи, за да види коефициентите за второто полувреме. За победа на Арсенал (те водеха с два на нула) – 1,4 и не си струваше да се залага. За равен (Манчо да вкара два гола) коеф. 25, на който спокойно можеше да се заложи, като се има предвид, че Юнайтед може да изненада всеки съперник, а и Фергюсън – треньора на Манчестър, може би щеше да пусне в игра второто полувреме Димитър Бербатов.

За победа на червените дяволи коефициентът беше страшно висок – 99. Но пък Манчо да победи при резултат 0:2 си беше смела мечта, макар че във футбола всичко може да се случи. Но пък коефициента беше много голям и можеше да се заложи някаква минимална сума. И Николай това направи. За края на мача при равен заложи 20 лева (евентуална печалба 500 лева), за победа на Манчо 10 лева (този път се полакоми, искаше да спечели 990 лева). А сега, по време на играта щеше да залага за следващ гол. Забеляза че, че Бербатов беше в игра. Ставаше интересно.

70.

Втората част започна добре за домакините – Сантос направи впечатляващ пробив в защитата на Манчестър, намери непокрит Жервиньо в пеналта и нападателят си спря топката и точно когато щеше да стреля, бе повален грубо от Уейн Рууни.

Съдията не се двоуми ни за миг. Дузпа, гарнирана с жълт картон за провинилия се състезател. В този момент мачът можеше да бъде решен. При 3:0, Манчестър едва ли щяха да имат сили да го обърнат. Залозите за равен и победа на Манчо щяха да бъдат загубени.

Зад точката на изпълнение за дузпи застана голмайстора Ван Перси. Нагласи си топката и се върна назад с очи следящи вратаря в очакване сигнала на рефера. Стадиона се умълча, като затишие пред буря. Де Хеа застана на голлинията. Той познаваше психиката на изпълняващите дузпи, а и преди мача беше гледал няколко записа на Ван Перси, който се засилваше и в последния момент, преди да удари топката виждаше към кой ъгъл се хвърля вратаря и я отправяше в обратния. Досега не беше сгрешил. Съдията даде сигнал.

Ван Перси се засили и видя как вратаря се готви да скочи наляво и би топката в десния долен ъгъл, но вратаря и това очакваше. С великолепен плонж изби топката в корнер.

Николай си отдъхна. Имаше още шанс да спечели за равен или победа на Манчо.

След изпълнението на корнера топката беше отбита извън наказателното поле и попадна в Евра, който организира бърза контраатака, чрез дълъг пас към Ернандес, останал непокрит вдясно от вратата на Арсенал. Напредна и центрира към наказателното поле, където беше Бербатов. Топката му идваше много неудобно и само по един начин можеше да я удари към вратата – със задна ножица. И той я направи брилянтно, като изпрати топката към противоположния ъгъл, където пазеше вратаря на Арсенал, за да взриви привържениците на Манчестър и да зарадва Николай. 2:1. Манчо се връщаше в играта. Николай разгледа какви привлекателни коефициенти има в момента. Поблазни го този за следващ втори гол на Бербатов – 5 и заложи 10 лева.

Играта се поуспокои. Редуваха се минути на скучновати отигравания, които определено не водеха до опасности и пред двете врати, докато се стигне до 85 минута, когато със серия от изящни къси пасове между Карик и Нани елиминираха отбраната на Арсенал, а завършващия удар отново беше на Бербатов, който носеше белега на най-висша класа.

2:2.

Николай беше на върха на щастието си. За гола Бербатов в сметката му се изляха още петдесет лева, а ако завършеше така към досегашната му печалба щяха да се прибавят (не е за вярване, но е така) още 550 лева.

Оставах още три минути. Арсенал се втурна във финален щурм. А и публиката ги подкрепяше. Манчестър се отбраняваше самоотвержено. Редовните 90 минути свършиха и съдията даде 2 минутно продължение. Оставаха още 30 секунди, когато топката беше отбита към средата на терена и овладяна от Уолкот, който напредна директно към наказателното поле на Манчестър. За миг от секундата забеляза, че отдясно на вратата е непокрит Ван Перси и буквално му я сложи на главата, който я прати в мрежата.

71.

3:2. Не можеше да бъде. Само преди 30 секунди Николай виждаше как печели 500 лева, а след гола на Ван Перси в буквално последната секунда остана с празни ръце. Като попарен от слана оклюма глава и седна пред монитора да види колко лева са останали на сметката му. Но, ооо, чудо, или имаше някаква грешка! Срещу номера на сметката му имаше 630 лева. Вслуша се в гласа на коментатора от телевизора, който обясняваше, че Ван Перси е бил в засада и гола му е отменен. Като запалянко стана от стола, вдигна ръце и извика:

– Победа!

72.

Превратности на съдбата. Както се страхуваше днес, че могат да закъснеят да преведат заплатата му и няма да може да купи лекарствата на майка си и на баща си, сега имаше две. Дори втората беше по-голяма от първата. А дали нямаше и да дойде момента, когато ще може да печели само чрез залагания. И това да бъде работата му. А през свободното си време да твори. Имаше един приятел, който от десет години не работеше и цял ден стоеше пред компютъра. Жена му се занимаваше с детето и по начина им на живот си личеше, че печели добре.

А защо пък да не може и той.

Разрови се внимателно в сайта sportingbet и установи, че не само на футболни мачове може да залага, а на тенис, волейбол, баскетбол, формула 1, хокей, коне, бокс, голф, хрътки, крикет, хандбал, покер и за негова радост можеше да играе и на любимата си рулетка. Но нямаше време да опита.

Утре беше първа смяна (много мразеше когато от втора е първа, но какво да прави, след като не може засега да печели по друг начин) и трябваше да си ляга. Знаеше, че в съня му ще изплува Стефка и с радост се шмугна в леглото.

73.

Заспа и попадна в Царството на съня. Беше в колата на Стефка. Движеха се със бясна скорост към Бургас. Тя караше като пилот във Формула 1. Но по пътя нямаше коли с които да се състезават, освен със собствените си, пред тях, догонващи се и преплитащи се в любовен танц мисли.

74.

Сънят му се промени.

Живееше в древно селище, край устието на река, която се влива в морето и по нейното протежение има причудливи скални форми. Една от тях приличаше на “Лъвска глава” и беше разположена на върха на гигантска каменна структура. Легенди разказваха, че около нея има множество пещери, в които има скрити златни съкровища.

Беше на служба при Царя, за който се говореше че има чудно хубава дъщеря – Принцеса Ропотамо. Но никога не беше я виждал. А страшно много му се искаше и той отиде при една стара жена за съвет. Тя му посочи мястото, където се намира един вълшебен извор, в който, след като си умие ръцете и наплиска лицето си, може да си намисли желание, което ще се сбъдне. И той го направи.

Още на другия ден, когато си чистеше оръжието (той охраняваше Царските покои) при него дойде Тя – Принцеса Ропотамо, която приличаше страшно много на Стефка и му каза да дойде в нейната стая да изгони гларуса, който беше влетял през прозореца й. От този ден тя винаги го викаше нещо да му помага, докато между тях неусетно се възпламени Искрата на Любовта. Баща й веднага разбра и разгневен реши да го убие, но Принцесата разбра за пъкления план и реши да избяга с него в една от крайбрежните пещери. Но нямаше начин преследвачите на Царя да не ги намерят и за да запазят любовта си се превърнаха в кошута и елен и бродят в горите до днес.

“Ааа! Ето защо тази река се казва така. Ропотамо!” – си помисли Николай във втория сън, преди да мине към третия.

75.

Трети сън.

Този път се намираше на върха на полегат скалист бряг, на мястото, за което му беше разказал един старец предишния ден на гарата, докато чака влака за Бургас. Беше изтървал влака в пет, а следващия му беше в десет. Нямаше какво да прави и влезе в ресторанта. Имаше свободни места само на една маса при един старец, който броеше стотинките си, за да си плати сметката. Поздрави го и го попита да ли е свободно. “Разбира се!” – усмихна му се той. Имаше нещо завладяващо в тази усмивка. Не му се стоеше сам толкова време до десет и реши да го почерпи, ако не бърза. Той прие със задоволство. (Изглежда, че нямаше повече пари, а му се пиеше.) Случи се много сладкодумен старец. Казваше се Яни. На третата водка си изказа болката. Цял живот търсел съкровището на Вълчан войвода. И най-накрая щастието му се усмихнало. Преди година, уморен от катеренето си по един скалист бряг, решил да наплиска лицето си с морска вода и да се нажабурка. Но какво било учудването му, когато разбрал, че водата е сладка, а не солена. Значи в скалите е може би пещерата, където има извор с питейна вода и към пиратското съкровище на морски разбойници, ограбили десетки кораби, Вълчан войвода беше прибавил и своето. Скъпоценностите се намирали в седем  стаи. А който достигне до седмата, в нея имало врата, която е вход към тунел, който води към един приказен, подземен град.

Но входа за тайното подземие със седемте стаи се разкривал само в един определен ден на годината, при отлив на морето. През другото време отворът в скалата, през който се стигало до съкровището бил под опасен морски прибой и дори най-модерен водолаз не можел да стигне до него. И така той всеки ден ходел на това място по време на отлив да види дали не се е разкрил входа, докато един ден, когато отишъл на върха и погледнал надолу към полегатия скалист бряг ахнал от учудване.