Консултинг
2 min reading
|
КОНСУЛТИНГ
Сега, като запролети и като се поразголиха нещата, макар и да дзиндзирикам взех да сядам на единствената масичка пред кафенето, да зяпам по разголеното, да си посръбвам чайчето с конячето и да изпускам кълбенца дим с кеф и удоволствие. Ето в един такъв момент ми се мярна отсреща пред Пенсионерския клуб, бай ви Начо, който явно също ме забеляза, защото пренебрегвайки половината Закон за движение по пътищата, тръгна да пресича по диагонал двулентовото платно. Докато притичва между пищящите с клаксоните си коли и обира псувните на водачите, аз ще ви припомня, че той не е оня Начо Папазов, дето беше в Политбюрото, а негов местен съименник, който до пенсионирането си беше или партиен секретар, или профпредседател в завода. Той е.., е ще се наложа да прекъсна представянето му тук, защото героят ми се вмъкна с репликата: - Здрасти, Даскале, какво си се замислил? Аз, понеже си имам име и не обичам точно този фамилиарен тон, веднага го зачепах: - Ти си здрасти! Що ги приемате тези закони, като не ги спазвате? - Ъ-ъ-ъ-ъ – не можа да зацепи той. - Не те ли засърбя на едното ти място, като пресичаш тъй, както ти скимне – продължих да го дъвча аз? - Може пък да ми става хубаво – намигна ми той и като сложи сериозно изражение на мазната си муцуна продължи: - Чакай сега, аз при теб за консултинг идвам, щото дебели книги си чел! Мислех си да го отпратя, ама нали каза модерна думичка, нали ме похвали за четенето и нали съм си любопитко, посочих му стола и си прибрах цигарите, щото е много бърз в ръцете. Той се облакъти на масата и троснато изрече: - Мисля да съдя за обида Симо Политиката, щото вчера пред всички в Пенсионерският ме нарече „дърта червена мастия“. Ще го тикна зад решетките, да му кокалите изгният там! - Не можеш – охладих му ентусиазма аз и като се възрадвах на опулената му физиономия, го осведомих: - не подлежи на наказателна. Можеш да предявиш иск и да го съдиш за обида по ГПК, но не съм убеден че ще спечелиш делото. - Брей – опули се още повече Папаза: - Той да обижда, пък аз да не мога! - Чакай сега да видим! Че си „дърт“ е вярно, щото от десетина години си пенсионер и си член на Пенсионерския клуб, дето ме изключихте от него. - Тъй – потвърди с кимане събеседника ми. - Че си „червен“ по вратовръзката ти личи, ама и целия квартал го знае. - Хм-м – успя да вкара само Начката, защото аз вече бях „набрал скорост“. - А, ако думата „мастия“ беше обидна, то първо от Комитета за защита на домашните любимци щяха да скочат, щото нали тъй се вика на безстопанствената кучка. - Айде бе! - Бе, не бе, нямаш шансове и толкоз. А сега, върви да платиш едно малко коняче за консултинга! - Ще имаш да вземаш – скокна от стола Папаза и без да му пука за клаксоните и псувните пресече обратно към Пенсионерския. |
© Лордли Милордов All rights reserved.
Усмихна ме! Много е важно, как ще се нагласиш към всяка една от обидните думи и да им предадеш приемливо обяснение. А финала е страхотен!
