-Така, така, така … – замислено рече капо ди тути капи, припали пура от поднесеното му огънче и замислено пусна облак дим – Значи, казвате, че той заминава за Азия… Ето възможност да го отвлечем. Сами знаете, че тук полицията ни дебне, че всяка наша крачка е под наблюдение, че най-напред нас ще задържат, ако той изчезне … Даааааа, не бива да се изпуска шанса! Та през кои страни казахте, че ще пътува?

Тримата верни лейтананти се спогледаха и първият несигурно каза:

-Ами, кръстник, не успяхме да научим по какъв начин ще напусне страната. Но разбрахме от сигурен източник, че утре ще е в София. Това е столицата на една балканска държавица, малка такава… Та от там щял да потегли за Русия, а сетне – в Индия. Можем още в България да го грабнем и приберем …

Кръстникът се замисли, сетне махна с ръка:

– Ти, Марио, ще го чакаш на летището в София. Ти, Джузепе, ще го дебнеш по тамошната жп линия, а Луиджи ще чака в засада по шосето. Няма начин да не ви падне в ръчичките. И – умната! Обмислете, организирайте, подсигурете! Нали затопва ни наричат организирана престъпност…

На другия ден няколко подозрителни типа в черни шлифери, бръкнали в                                                         дълбоки джобове и скрили очи зад тъмни очила, кръстосваха хищно залите на аерогара София. Десетина техни колеги обикаляха пероните на гарата и внимателно се вглеждаха във всеки пристигащ и заминаващ пътник. А по изходните магистрали от столицата почти незабележимо бяха паркирани автомобили, пълни с широкоплещи мъжаги, шепнещи нещо в реверите.

И, въпреки всичко, акцията на мафията не успя. Защото полетите отново бяха объркани – продали авиокомпанията на някакви чужденци, пък те я фалирали, а пътниците оставили без възможност за полет. И на гарата нищо не стана – влаковете закъсняваха, таблото щракаше като лудо, пътуващи, изпращачи и посрещащи обезумели гледаха как се гонят цифрите му и никой нищо не разбра – нито кой кога как пристига, нито кой защо и как ще оправи кашата. А за дебнещите по магистралите остана тайна като как пътуват тия българи. Едното шосе беше блокирано от протестиращи, другото го преградиха стачкуващи, третото го барикадираха демонстриращи, четвъртото беше запушено от стар булдозер, чийто водач дремеше и чакаше някакви нареждания за някакъв ремонт някога си.

Така организираната престъпност за пръв път от създаването си загуби играта въпреки цялата си организация. Кой да знае колко страшен е потенциалът на организираният хаос?