Feb 17, 2011, 11:51 PM

Край на нещо толкова красиво... 

  Prose » Letters
1362 0 3
1 min reading
Пак тръгвам нанякъде... Някъде, където ще съм сам... с тъгата си и мисълта за теб...
Където мога да оставя тъгата да тече от очите ми тъй, както парещото уиски се стича към жадните ми устни... Където мога да си припомня всички наши красиви и не чак толкова моменти, сладки караници, нежни думи, дълги прегръдки и страстни целувки...
Докосвам те пак, макар и само в мислите си... Отпускам се в меката трева, а тя ми напомня на лекия гъдел от допира ти, слънцето - за усмивката ти... Откривам те навсякъде - дори в ручащия наблизо поток - бърз и студен, както минаваха последните ни дни заедно...
Дори цветето, което държа в ръцете си, носи част от теб - загадъчна, слънчева, красива, но плаха... Точно в този момент аз се откъсвам от всичко живо, от заобикалящия ме свят, от всичко земно... Времето спира за миг, а аз летя...
И изведнъж се спуска мрак... Студът, който бавно, но сигурно настъпва, ме връща на земята...
Осъзнавам, че тези моменти ще останат само красиви спомени... Единственото, което ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво Карамански All rights reserved.

Random works
: ??:??