Кучешки живот - 3
Кучето не знаеше, че лежа няколко дена упоено. Раната се затвори и го освободиха. Направи първите крачки. После пак и пак. Грижеха се за него и скоро укрепна. Сега при него идваха много хора. Носеха му лакомства. Най-много се радваше на децата. С тях беше весело.
Времето се затопли и децата го вземаха в игрите си. То им връщаше топката, когато играеха на топка. Беше с тях, когато ходеха на реката. Верен и надежден пазач им беше. Тогава се научи да се смее. Не вярвате, нали? И кучетата умеят да се смеят.
Предния ден валя дъжд. Реката течеше по-буйна и пълноводна. Децата с кучето бяха при нея, както винаги в топлите дни. Влязоха във водата. Бяха на плитко. Кучето ги следеше от брега. Пръскаха се с вода. Смееха се. Само кучето видя детето, което заплува по течението. Реши, че е опасно и тръгна край реката. И навреме, защото за миг детето изчезна във водите. Хвърли се. Заплува. Провря се под детското тяло и го издигна нагоре. Доплува до брега. Почувства, че му олеква от товара. Бяха го поели детските ръце. Детето беше само уплашено. Кучето се отърси от водата, завъртя опашка и легна.
Нищо не беше се случило. Направи само това - помогна на едно дете да живее.
(следва продължение)
© Харита Колева All rights reserved.
