Джеймс за пръв път през живота си стъпваше в лабиринт. По гърба му пробяга някаква странна, смесена тръпка от ужас и удоволствие. Безброй пъти бе решавал страховитите загадки на ужасни въображаеми плетеници, вдъхновени от книгите, които четеше непрестанно. Решаваше ги през обедната пауза, по време
на задължителния следобеден сън, когато цялата Компания се оттегляше от служебните си задължения и се отдаваше на заслужена почивка, дори и нощем - леко потръпна - когато трябваше да се отдаде на живителна отмора, за да бъде енергичен по време на идния работен цикъл. Никога, обаче, не се бе изправял лице в лице със своя истински ребус, в който имаше повече от две решения, и
перспективата го ужаси.
Пристъпи плахо напред. Не, че тук му се намираше особен избор - входът зад гърба му бе отдавна запушен. Ароматът на живия плет, изграждащ стените, го обгърна, притисна, и неочаквано задави в плътското си присъствие. Джеймс се сви на кълбо, затрепервайки, очакващ края на кризата. И тя премина. Изправ ...