Леденото огледало
Седя пред огледалото и се взирам в него. Струва ми се, че истинската ми същност стои от другата страна на студената, гладка повърхност.
Нейните отровно зелени очи се впиват в мен и ме изгарят. Казват ми, че аз не съм истинска, че не съществувам.
Губя се в тези прекрасни, но безизразни езера на вдъхновението и попадам в един черен и безкрайно лъжлив свят.
Срещам хора с усмихнати лица, но празни и зловещи души. Те носят маски на ласкателство и доброта и ми предлагат да стана част от тях. Но аз знам, че това не е редно!
Докато се боря с тези сенки, гневът в мен излиза на повърхността и аз чупя леденото огледало. Оглеждам се и осъзнавам, че света, който ми показа Онази, от другата страна, е отражение на реалността, в която живея – Един двойнствен живот, от който няма изход!