01. Юни. 2002 .
Централна гара София.
След няколко телефонни обаждания в определен ден и час, към хората с които се бях видял 6 месеца по-рано, най-после дойде дългоочаквания ден на моето заминаване. На гарата ме чакаха същите хора. Това бяха представителите на Испанската комуна за нарко-зависими „Рето“ (Предизвикателство). За нея научих от един приятел, върнал се наскоро от там. Идеята ми се стори добра и след като го обсъдих с родителите ми се свързах с тях по телефона. Обясних им за проблемите си и ми насрочиха среща, на която задължително трябваше да отида с майка ми.
Видяхме се на улица Мария Луиза, при старото кино Цанко Церковски, което по онова време все още работеше, но под името Модерен театър. В шест вечерта тъмнината вече изместваше денят. Скрити на завет в малкия безистен, водещ към един от салоните на киното, стояха двама души. Видяха ми се здрави момчета. След кратък миг, изпълнен с несигурност и неловки споглеждания, те се приближиха към нас и ме попитаха дали аз съм Яв ...