Мария беше най-хубавото момиче в класа, а може би и в цялото училище, в което бяха влюбени всички момчета, включително и той. В този ден тя се приближаваше по училищния коридор, а Перо Пиперков затаил дъх беше вперил поглед в нея. В следващия миг една силна ръка го блъсна в рамото и го изхвърли до стената.

   -Изчезни, бе заек! – му извика момчето от горните класове, с което целеше не само да го отстрани, но и да привлече вниманието на всички, как той големия и силния, издухва като перце този дребосък от пътя си към момичето, което харесва.

   -Здрасти маце, как си? – изговори тривиалната момчешка свалка той, като в същото време се завъртя около нея, толкова близко, че почти я докосваше, но тя продължи право напред, без да му отговори и без да покаже, че може да се бои от него. Това момиче знаеще как да се държи с по-големите момчета.

   -Удари ли се? – попита тя, след което му подаде ръка и го поведе към вратата на класната стая.

   След часовете, в училищния двор, тя му помаха, преди да си тръгне към къщи. Той вървеше по улицата и усещаше по дланта си докосването на нейната длан, а щом притвореше очи я виждаше как му маха с ръка.

   -Здравей, сине, прибра ли се? – посрещна го единствено с въпрос майка му, заета да приготвя обяда. Баща му, както на всеки Зарезан, се беше наквасил още до обяд. Сега седеше край масата и фъфлеше недоволен, че обядът още не е готов, а той трябва да спи, защото довечера е нощна смяна.

   -Ами да си сготвил, вместо да зарязваш. Няма ли край твоята любов към виното, която ще унищожи всичко, за което сме мечтали? – продължава прекъснатата караница майка му. И както всеки път избухна бурен семеен скандал, след който баща му излезе от къщи, хлопайки вратите и пое към кръчмата, забравил, че трябва да почива преди нощната смяна.

   Майка му сипва обяда в чинията, която е поставила пред него и той трябва да го изяде, въпреки, че вече изобщо не чувства глад. Строгият поглед и тон в гласа й обаче го приковават към масата. После се прибира в стаята си за да учи. Той написва набързо домашните си и вместо да учи наизуст уроците, както правеха съучениците му, ляга за да дочете поредната книга.

   Лежеше загледан в тавана и си спомняше събитията от деня. Беше чел, че някъде, празнували друг празник, свързан не с първото рязане на лозята, а с древен свещеник, с името Валентин, който по времето на император Клавдий, женил влюбени двойки въпреки императорската забрана. По заповед на императора той бил заловен и екзекутиран на 01.02.269 година, а при папа Григорий, когато календарът бил преизчислен, датата станала четиринадесети. Валентин бил обявен за светец, а датата на екзекуцията му се празнувала като ден на влюбените.

   Дали този празник днес беше и негов... Той още усещаше докосването й по дланта си. В този миг усещаше как тази топлина се разлива по цялото му тяло и изгаря малките му гърди. „Дали това е любовта и колко време трае?“ - питаше се Перо.