Любовта ли?
Любовта ли?
Любовта те прави слаб.
Заради любовта си способен да предадеш - приятели, семейство, себе си.
Заради любовта ставаш жалък.
Заради любовта си готов да прощаваш на този, който те ранява. Неестествено и нелогично е.
Заради любовта си готов да чакаш. Много. А после да съжаляваш. Много.
Да се посветиш. И да осъзнаеш, че другият не може да ти се посвети.
Заради любовта се отричаш от себе си, излизаш извън себе си – и, когато не срещнеш взаимност, не можеш да се върнеш пак в себе си, защото си се изгубил.
Заради любовта оглупяваш от страсти – ревности, омрази, гняв, лудост...
И след време, обръщайки глава назад, виждаш само прах, защото тези страсти не градят.
И ти си само сянка – от това, което е можело да бъде.
Аз направих всичко това!
От странна любов към теб
предадох приятелство,
изневерих на себе си.
Загубих себе си.
Бях жалка.
Полудях.
Пожелах те, когато не можех да те имам.
Чаках те.
Бях влюбена. И наивна.
Ти - равнодушен.
...
Не това съм мечтала. Не, не, това не е щастие. А любов ли е?
Ако е любов, не трябва ли да съм щастлива?
Каква е тази любов – пропаст, любов без бъдеще, любов, преждевременно остаряла – любов без радост...?
За нея няма лек.
Ще се надживее.
Надживях те.
Но себе си как да погледна?
© Деница All rights reserved.
