- Ако искаш ти бъди първа. - Джейд се обърна към Кристина.
- Не, сладурче, ти си наред.
- Сладурче? - Дейви повдигна вежда.
Джейд леко се изчерви и започна:
- Джоузеф бил едва на десет години, но свирел на пиано по-добре от много по-възрастни и известни пианисти.
Една сутрин той се събудил със странна мелодия в ума. Слязъл в залата с пианото и засвирил. Било невероятно красиво. Само че имало един проблем - Джоузеф не знаел как да завърши мелодията. От тогава всяка вечер сънувал едно и също - музиката свирела в главата му, но винаги се събуждал преди да чуе края. Опитал няколко пъти сам да го измисли, но не успявал.
Веднъж, докато спял, Джоузеф се събудил внезапно. Чул музика - идваща от залата, където стояло пианото. Той тихо отишъл там и разбрал, че това е мелодията, която сънувал всяка вечер. Стаята била празна, изглежда пианото свирело само. Повтаряло се едно и също, без да има край. Изведнъж на Джоузеф му хрумнал идеалния завършек. Без да се страхува, той седнал и изсвирил края. Но ...