Снежно бяла зима,

а през мен сякаш преминава лавина.

Ти отново не казваш нито дума.

Докъде ще стигнем така?

Вече не вярваш ли в любовта?

А за мен ти си единствената звезда,

която блести и ме пази от студа.

Ако някога решиш да си отидеш, 

обичта знай няма да убиеш.

И дори загубена в непрогледна мъгла,

и дори изморена и завладяна от страха

аз отново ще търся теб в нощта.

Път безкраен, ароматът ти така омаен.

Ти си единствен в моя свят от сънища създаден.

Мечта, в която винаги ще вярвам.

Един човек, когото винаги ще чакам.

Среща прекрасна в този бял сезон,

но сега всичко си е само мечта окована.

Както снежинките падат от небето,

така моите сълзи се стичат по лицето ми.

Не искам да ми казваш "Сбогом".

Не искам отново да плача.

Всяко малко нещо ми напомня за теб.

Всеки малък жест ме кара да потъна в спомени.

Ти отново ме прегръщаш.

Ръцете ти като огън топли стоплят душата ми.

Шептиш в ухото ми любовни слова, а аз се оставям в обятията ти без да се замисля.

Искам да ти кажа само едно сега "Обичам те и благодаря, че си до мен".