Монолози на една много интелигентна котка
Монолози на една много интелигентна котка
Да, мисля, че съм изключителна. Не е случаен фактът, че дойдох да живея във вашия объркан свят в деня, в който чествате будителите. Разчетох този съдбовен код като предопределеност. Възхитих се на възможностите, които получих свише. Да наблюдавам живота ви. Да участвам в него. Да ви обичам. Да бъда царствената особа във вашия дом. Да бъда постоянното присъствие във вашия скут. Да мъркам продължително и, в зависимост от ситуацията, да съм палаво дете, буйна тийнейджърка, умилкваща се глезла или страховит тигър! Опиянявам се от мисълта колко съм ви нужна. Като присъствие. Като емоция. Като... даже част от интериора. Ето, и тази зимна вечер ще бъда част от вашия семеен уют. Протегнала съм се върху радиатора, примижила съм с очи и наблюдавам. Слушам разговорите ви. Чувам как туптят сърцата ви. Вие, мили мои, чувате ли моето малко сърчице? Просто много, много ви обичам!
.................................................................................
Звънна се на входната врата. Скачам бързо и извивам глава в очакване. Знам кой е на прага. Моята кака. Цяла седмица къщата пустееше без шумния ù свят. Защото замина на зимен ски лагер. Заслужена почивка след безкрайната студентска сесия. А ние с мама и тате използвахме отсъствието ù, та да си поболедуваме на воля. То бяха кихавици, то бяха температури, то беше грипно чудо! Аз геройски издържах на вирусната атака, стопаните ми - също. Сега сме здрави и бодри като кукуряци. За награда ми купиха цяло кило дробчета. Има да пирувам...
О, колко е загоряла от планинското слънце! Как светят очите ù, доволни и усмихнати! Колко сиииилно ме прегърна моята какичка! Аз също я целунах по лицето... Къщата се оживи, гръмна онази, нейната музика, засвятка екранът на компютъра, скайп, фейсбук, хаха - хихи... Ех, живот, здравей,здравей!
Сега отивам да си полегна на фотьойла. Нали съм... царичка!
12 февруари 2011 г.
© Хрис All rights reserved.
