Моята си лудост
2 min reading
Мисля, че полудявам... А това на 18 години определено не е нормално състояние. Какво е нормално за един млад човек? В днешно
време точен отговор няма...
Липсваш ми. Само това ми се върти из главата. Да ти се обадя ли?... Какво ще стане, ако се обадя?... А ако не се обадя, а ти ме
чакаш?... Ами ако ти е омръзнало да се обаждам?... Всъщност, сигурно всеки път, когато видиш, че отново аз звъня, си мислиш:
"Защо пак ме търси... какво иска, не разбра ли, че не ме интерсува?"... Ето... стоя и мисля дали да ти се обадя. Е, може да
звънна... Не, няма смисъл... Защо да звъня?... Нищо няма да се промени. Най-много да кажеш някоя мила фраза,като: "А ти как
си?"... Или не, не. Това е нормално. Това не е мила фраза, това е просто проява на добро възпитание... Но аз вече го виждам като
израз на внимание... Май съм се вманиачила... Не спирам да мисля.
Ами ако ти напиша СМС? Знам, да, знам, ще ми отвовориш... Но какво ще ми кажеш? "Лека нощ и на теб..."... това, като отговор
на някои мислен поне два часа СМС, изпълнен със скрити послания... Всъщност ти едва ли си ги забелязал, но аз все пак да си
знам, че те са там. Дали веднага ще изстриеш СМС-а?!... Всъщност, като се замисля логично, защо да не го изтриеш... все
пак той не значи нищо за теб... Както аз също не знача. Или знача!?
Какво, какво... защо пак се омешвам така... НЕ, няма да те търся повече. Ето, обещавам си да не те търся повече. Ще те
забравя... Ще се отдам на нещо друго, нещо, в което ще вложа цялата си енергия... Да, ще те забравя. Няма да идвам да те
виждам повече "случайно"... Да, няма... Няма и да ти се обаждам повече... Ще изтрия номера ти. Ето, изтрих го... Но... последния
СМС... не мога да изтрия последния СМС... Така пак виждам номера ти... Не, не мога да го изтрия... Ами ако се наложи да ти се
обадя по спешност... Каква спешност, та нас нищо не ни свързва... Аз те търся, само защото ми липсваш.
Ами ако дойда да те видя за последен път? Само още веднъж? Не... няма смисъл.
Да... ще дойда, само още веднъж... ще дойда...
Бях при теб... ха... А, не, било е само сън. Я... можеш и да си мил... Но всичко е илюзия... не знаеше какво се случва. Алкохолът
вреди на здравето ви, господине.
Май съм влюбена в теб. Влюбена?! Казах ли го на глас или е само вътре, в главата ми? Не... влюбена съм. Влюбена в какво? В какво си
влюбена, скъпа моя? Влюбена в лъжите? Влюбена в студенината? Не... не, влюбена съм в усмивката и гласът му. Влюбена съм в смехът му.
Така де... в твоя смях съм влюбена.
Обади ми се. Защо не се обаждаш? Докога трябва да чакам да се сетиш да вдигнеш скапаната слушалка и да набереш номера
ми. Ето, първа съм в указателя. Винаги съм първа... Защо тогава никoй не ми се обажда, като съм най-отпред? Защо не ми се
обаждаш ти?
Май съм безсилна вече.
Всъщност, обади се, ако искаш... Или аз ще се обадя. Не, не знам...
Полудявам ли наистина? Полудявам... да, полудявам.
време точен отговор няма...
Липсваш ми. Само това ми се върти из главата. Да ти се обадя ли?... Какво ще стане, ако се обадя?... А ако не се обадя, а ти ме
чакаш?... Ами ако ти е омръзнало да се обаждам?... Всъщност, сигурно всеки път, когато видиш, че отново аз звъня, си мислиш:
"Защо пак ме търси... какво иска, не разбра ли, че не ме интерсува?"... Ето... стоя и мисля дали да ти се обадя. Е, може да
звънна... Не, няма смисъл... Защо да звъня?... Нищо няма да се промени. Най-много да кажеш някоя мила фраза,като: "А ти как
си?"... Или не, не. Това е нормално. Това не е мила фраза, това е просто проява на добро възпитание... Но аз вече го виждам като
израз на внимание... Май съм се вманиачила... Не спирам да мисля.
Ами ако ти напиша СМС? Знам, да, знам, ще ми отвовориш... Но какво ще ми кажеш? "Лека нощ и на теб..."... това, като отговор
на някои мислен поне два часа СМС, изпълнен със скрити послания... Всъщност ти едва ли си ги забелязал, но аз все пак да си
знам, че те са там. Дали веднага ще изстриеш СМС-а?!... Всъщност, като се замисля логично, защо да не го изтриеш... все
пак той не значи нищо за теб... Както аз също не знача. Или знача!?
Какво, какво... защо пак се омешвам така... НЕ, няма да те търся повече. Ето, обещавам си да не те търся повече. Ще те
забравя... Ще се отдам на нещо друго, нещо, в което ще вложа цялата си енергия... Да, ще те забравя. Няма да идвам да те
виждам повече "случайно"... Да, няма... Няма и да ти се обаждам повече... Ще изтрия номера ти. Ето, изтрих го... Но... последния
СМС... не мога да изтрия последния СМС... Така пак виждам номера ти... Не, не мога да го изтрия... Ами ако се наложи да ти се
обадя по спешност... Каква спешност, та нас нищо не ни свързва... Аз те търся, само защото ми липсваш.
Ами ако дойда да те видя за последен път? Само още веднъж? Не... няма смисъл.
Да... ще дойда, само още веднъж... ще дойда...
Бях при теб... ха... А, не, било е само сън. Я... можеш и да си мил... Но всичко е илюзия... не знаеше какво се случва. Алкохолът
вреди на здравето ви, господине.
Май съм влюбена в теб. Влюбена?! Казах ли го на глас или е само вътре, в главата ми? Не... влюбена съм. Влюбена в какво? В какво си
влюбена, скъпа моя? Влюбена в лъжите? Влюбена в студенината? Не... не, влюбена съм в усмивката и гласът му. Влюбена съм в смехът му.
Така де... в твоя смях съм влюбена.
Обади ми се. Защо не се обаждаш? Докога трябва да чакам да се сетиш да вдигнеш скапаната слушалка и да набереш номера
ми. Ето, първа съм в указателя. Винаги съм първа... Защо тогава никoй не ми се обажда, като съм най-отпред? Защо не ми се
обаждаш ти?
Май съм безсилна вече.
Всъщност, обади се, ако искаш... Или аз ще се обадя. Не, не знам...
Полудявам ли наистина? Полудявам... да, полудявам.
© Ааа All rights reserved.
Да,всеки минава пред такива неща.Нооо това ни прави по-силни,нали така!
