Jul 19, 2009, 2:29 PM

Мунчо 

  Prose
1893 0 4
81 мин reading

 

 

                             МУНЧО   БУДАЛАТА

 

 

                                                                   Не е масов убиец тоя,

                                                          дето трепе `ората по масите!           

                                                                                                               

                                                                                                                От спор в кръчма

 

 

 

 

 

      Мунчо Будалата от село Цигарено димче реши да стане ма-

сов убиец. Това си решение той взе от чисто хуманни подбуди.

      Първо, в селото нямаше дискотека и Църне, Яне и Лудото

Ане /петнадесет-шестнадесетгодишни младежи/ си чукаха

срещи по къра, където след това и яко се чукаха - тримата.

      Второ, в селото нямаше идиот и за цяр и социалното напре-

жение се трупаше в, пред и около хоремага, където хората пие-

ха, псуваха, а в по-късните часове палеха огньове и ги преска-

чаха.

      Трето, Мунчо Будалата много приличаше на Чарлз Менсън,

вид, който бе придобил след дълги тренировки пред огледало-

то.

      Така че, следейки селските, градските, националните и све-

товни новини Мунчо реши да спомогне на селото и да стане

най-великия масов убиец в историята на човечеството.

      Селото се състоеше от двадесет и пет къщи и за да постигне

човек масовост изискваше нечовешки усилия, но Мунчо преце-

ни, че по жертва от къща ще свърши работа.

      Тази сутрин, като се събуди Мунчо застана пред пукнатото

огледало, зае заплашителен вид и рече следната, станала след

време прочута фраза:

      -- Дръж се Ц`рено димче - Мунча иде!

 

 

                                                          І

 

      Койчо си изтръска ръцете от млякото и ги избърса в дочени-

те си панталони. Козичката Роска отскочи настрана и се обър-

на. Погледите им се срещнаха и влажните й кафяви очи преди-

звикаха спазъм в корема на Койчо. Убавица ми е Роска, па и

умна, си помисли той и усети как се възбужда. Розова бозка, ро-

зово дирниче... Роска надуши обаче накъде отиват нещата и

побегна.

      -- Ша ми додеш ти на оную работу! - закани й се с пръст

Койчо и повдигна менчето.

 

 

                                                          ІІ

 

      -- Насила убос не става!

      Отговори троснато Мунчо на майка си, която току-що му

беше казала:

      -- Леле, чедо, по-голем грозник от тебе не съм видела по

дунята!

      На Мунчо Будалата му се сереше, а той не бе свикнал да

стиска и бързо отърча в клозета. Приклекна и си изпразни чер-

вата - беше пил една много сложна комбинация от билки при-

готвени от майка му. Обул бе влечките и усети, че му се мокрят

краката, и що да види - ямата се препълнила - скоро бе валял

проливен дъжд, и от нея преливат бели червейчета и изпражне-

ния. Мунчо изврещя и изфръкна навън по гол задник. Ама хич

не обичаше лайна!

      -- Мале, край! - крещеше, като си вдигаше панталоните.

      Точно какъв край и той не знаеше.

 

 

                                                          ІІІ

 

      Яне беше сваляча на селото. Носеше риза с къс ръкав тип

хавайка даже и през зимата. Имаше си и върховен лаф. Леп-

ваше нарицателното "тирлик" на всичко. Например за каруцата

на Пешо Куцото казваше:

      -- Да ти имам изтирличената каруца, с валута ли си я купи.

      На Лудото Ане пък думаше:

      -- Ах, Ане, да ти добарам двата тирлика в пазвата... Нема

да апнем свинско цела година!

      Той си ги бараше твърде често, ама това си им беше приказ-

ка.

      Но никой не смееше него да нарече "тирлик", защото бе ви-

сок два и пет и имаше много здрави ръце. Миналото лято беше

вдигнал свинкята на Ризо, а тя си беше бая тлъста.След като го

направи всички жени от селото го сънуваха върху себе си цяла

седмица.

      Яне беше учил и три години в града, и всички гледаха на

него, като на градски човек. А на Великден, преди две години,

направи единадесет тека на Лудото Ане, а в бързината май и

един на Църне, ама Църне не беше сигурен, само си спомняше,

че на другия ден сра като самосвал и затова се съмняваше...

      Така че, Яне си беше сваляча на селото.

 

 

                                                          ІV

 

      Мунчо седна под вишнапа, извади един бележник с пожъл-

тели от старост листа и късичък химически молив. Смяташе да

нахвърли имената на бъдещите си жертви, чрез които щеше да

се прочуе името му. Седеше си, ала нищо не му идваше на ум,

та захапа молива. Не знаеше по какъв признак да определи

асистентините си. Тая дума беше чул от един пътуващ свеще-

ник. Ангелите са се антураж божий, демек сите са му асистен-

тини, беше казал отчето, докато Мунчо прехласнат от учените

приказки му наливаше чашата с вино.

      Най-накрая си разкри сърцето и си призна, че най-подходящ

ще е Яне, който където и да го видеше му казваше:

      -- Абе, будало, като те кръстиха Мунча що не им пръдна в

лицето в знак на протест? Ти трябваше да те нарекат Посран

Пребир, та поне да знаеш къде да си сереш.

      Мунчо все се канеше да му кресне:

      -- Яне, Яне, цървул небричен, я се виж колко си прост с

тая шарена ризка?

      Ама хич не му и стискаше на Мунчо, щото оня щеше да му

направи неизличими белези по гърчавото тяло.

      Начи Яне, тирлик невчесан, ти пръв ще бъдеш, помисли си

Мунчо, че на глас не смееше да го произнесе, ако да се чувства-

ше абсолютно сам.

      Имаше един единствен малък проблем - Яне не си знаеше

силата, и ако добараше Мунчо... Щеше да го смачка, като птича

курешка.

      Кандидат най-масовия убиец не беше по душа подлец, но в

определени моменти от живота на всеки човек се налага из-

ползването на малко изобретателност, находчивост, че и удар

в гърба на противника. Мунчо Будалата инстинктивно усеща-

ше тази постановка и се размисли за слабото място на Яне. Той

май си падаше по Лудото Ане повече от по обикновена бройка.

          Спомни си за баща си, който като вкараше майка му в про-

битата каца - тая, дето висеше под сайванта на два синджира и

я залюшкаше над него, и като й го бапнеше... Та баща му вика-

ше, че после майка му, като заслазя се с единия крак напред по

стълбите и гледа зареяно била голема романтичка.

      А Яне и той в такива моменти ставаше романтичко и точно

тогава Мунчо щеше да прояви тъмната страна на иначе благия

си нрав.

      Пъкленият план назряваше в главата му и той не усети как

отхапа парче от химическия молив и го задъвка с удоволствие.

 

 

                                                          V

 

                                                         

          Изминаха два месеца откакто Мунчо Будалата се закани на

село Цигарено димче. Зимата свърши, дойде пролетта и един

ден Яне замина за града.

      Върна се след месец с голям, лъскавичък мотор. Всички

селяни се събраха на мегдана - нещо, което не се бе случвало

от двадесет и три години - последния път, когато изпращаха

войник от селото. Нямаше млади хора и туй то.

      Децата - половин дузина мърляви хлапета, се надпреварва-

ха да пипат никелираното кормило и джанти. Мъжете и стар-

ците стояха зад тях и цъкаха.

      -- Абе, Яне, колко чини тая пърпоретина?

      Яне погледна към Лудото Ане, която беше по-назад, сред

жените, и с гордо изпъчени гърди отговори:

      -- Шейсет и пет бинки, дедо Венко.

      Дядо Венко, та и повечето от мъжете се плеснаха по чела-

та, поклатиха глави и казаха:

      -- Тцъ, тцъ, тцъ, тцъ...

      -- Ам`че то колко трактор бе, дедовото! Отде толкова паре?

 - продължи дядо Венко.

      Яне се почеса зад ухото. Да им разкаже колко педерасти е

обърнал по тоалетните и колко френски миксерчета са му пра-

вили те - не вървеше.

      -- Еми има си фондове за тая работа дедо Венко - отговори

почтително той, щото уважаваше старите хора.

      Дядо Венко си помисли, че фондове са или кокошки, дето

снасят златни яйца, или са някоя мръсна дума и замълча.

      Яне смигна на Лудото Ане и тя, макар че бе кривогледичка

по рождение, защото баща й проявил сексуални мераци към

майка й, когато била в осмия месец с нея, го забеляза и при-

ближи.

      -- Ане, а да те возим! - изрече Яне с почти американско

произношение.

      Тя хвана с три пръста фанелката пред гърдите си и я по-

дръпна да се разхлади, щото се беше изпотила. Мразеше

сутиени и волно си друсаше тирлиците, защото знаеше, че на

Яне така му харесва.

      -- За тебе - сичко! - отговори му тя с палави клади в очите

си.

      Яне си помисли за свирка и драпане по топките с дъбова

кора, ама на глас каза:

      -- Ае сядай!

      Ането седна и така си разтвори четалите, че ако уличките

в Цигарено димче бяха широки по метър и петдесет щеше да

се разчекне в някой дувар.

      Яне включи на първа и усети как ръцете й се впиват в сла-

бините му. Падажди агурачка, изръмжа той и даде газ.

 

 

                                                          VІ

 

      Мунчо Будалата също висеше на мегдана и като видя как

Яне откара Лудото Ане направо си го хвана яд.

      Прибра се в къщи и скъса главата на първия изпречил му

се петел. После усети, че е сбъркал и го закопа зад свинар-

ника. Пътьом се отби в обора, потупа магарицата Мичка по

врата и й донесе слама. Тя изрева едно доволно и-ааа и забо-

де муцуна в яслата.

      Влезе в къщата и затърси нещо за ядене. Масата не

бе разчистена. Сигурно сутринта майка му беше яла чушки

със сирене. Една чушка лежеше нахапана и семките в нея

приличаха на хищно впиващи се сперматозоиди в яйцеклетка.

Мунчо я отхапа до дръжката, отчупи комат хляб и започна

да се храни.

 

 

                                                          VІІ

 

      Това, с което най-много се гордееха селяните на Цигарено

димче бе, че имат железопътен прелез край селото и главен

път, който свързваше двата големи града. Пътят разцепваше

това забутано място и го приобщаваше към световния научно-

технически прогрес, и въобще към света. Не преставаше тоя     

поток от коли! Често се случваше младичко момиче, родом

от селото да се качи в някоя от тези коли и повече никога не     

се връщаше. Затова беше тъжно в това селце и нито работата по къра,

нито прескачането на огъня вечер оживяваха хората.

      Покрай селото минаваше и една рекичка. Мунчо Будалата

хич не беше чак такъв будала и ходеше да лови мряна и скобар

в нея. Разработил бе една страховита система за примамване на

рибата. Над недълбок вир в рекичката се провесваха клоните

на стара върба. Мунчо закачваше на един от тях пробита отдо-

лу консервена кутия, пълна до средата с дървени стърготини

и върху тях поставени парченца месо. Когато мухите снасяха

яйцата си по месото, след седмица-две се излюпваха малки

червейчета, които се заравяха в стърготините и цопваха през

дупките във вира. Рибата усещаше трептенията, улавяше ли-

чинките и привикваше да идва на това място.

      Мунчо пазеше в тайна изобретението си и когато идваше

тук набързо хващаше по две-три кила риба. След това я дава-

ше на майка си, която една част от нея му изпържваше, а дру-

гата разменяше в кръчмата за няколкостотин грама мента.

      Докато хвърляше саморъчно направената си въдица, Мун-

чо често мислеше за града. Представяше си лъскавите коли,

огромните мамещи витрини с усмихнатите добре облечени

кукли по тях, дочуваше приглушената музика, долитаща от

скъпи ресторанти... За града му бяха разказвали хора от село-

то, но Мунчо никога не бе ходил там.

      Понякога с гняв си припомняше грозните приказки на

Яне, как богатите в града се возели в огромни джипове и без

да им пука от минувачите чукали млади момичета на задните

седалки и момичетата им правели и други неща, и как такива

момичета чакали пред хотелите и по кафенетата и правели

всичко за пари, и че още имало мъже, дето си слагали черви-

ло и носели женски дрехи, и те седели по кафенетата с ония

момичета, и говорели мръсни думи. И тогава Мунчо захвър-

ляше въдицата, просваше се по корем и огромна топка се

надигаше в гърлото му, и той заравяше лице в тревата и пла-

чеше, плачеше, плачеше... докато звездите поглъщаха свет-

лината и лятната жега, и му ставаше студено и тъмно, и се

връщаше тъжен в къщи без риба, и майка му го налагаше с

пръчка, задето не е донесъл, и Мунчо цяла нощ не спеше, а

гледаше в мрака, заслушан в селските, нощни звуци, и призо-

ри разбираше, че не харесва града и успокоен се унасяше, за

да се събуди след минути от кошмарни съновидения за това

чудовище, което никого не обича, и в което никой никого не

обича - Градът.

      Тогава Мунчо ставаше от леглото, поглеждаше се в счупе-

ното от баща му огледало и си спомняше за своята съкровена

мечта - да стане известен.

     

 

                                                          VІІІ

 

      Магарицата Мичка бе много зло добиче. Раздаваше къчо-

ве наляво и надясно и налиташе на всеки с яките си зъби. Слу-

шаше само Мунчо. Като я загледаше кротко в кафявите й очи

и тя се усмиряваше, близваше го по носа и почваше да клати

глава.

      Даже майка му, дето я беше изродила си изпати яко от

нея. Един ден, докато се опитваше да я впрегне в каручката

Мичка здраво я изрита и тя се просна на земята. Проклетото

животно се приближи до нея и й отхапа петата на левия крак.

Късмет, защото майка му бе по принцип деснячка.

      След като я позакърпиха в болницата и започна да се дви-

жи, тя отиде в обора и каза на Мичка:

      -- Е от те такова парче съм те отчувала и да ми отапеш пе-

туту!

      В този момент си помисли каква жилава кървавица ще

стане от нея и добави:

      -- Нема да те утепам - белким мирнеш.

      При които думи на Мичка и се разтрепериха карачките, но

стисна зъби и не посмя да гъкне.

 

 

                                                          ІХ

                                                         

      Яне беше избрал най-подходящото място да натърти Лу-

дото Ане. Житните класове го гъделичкаха по топките и в

този момент той проявяваше най-върлата си сексуална мощ.

      По едно време пак му се допуши, смачка празния пакет

Марлборо и се зачуди:

      -- Абе, Ане, кога ги изпуших тея цигари?

      -- Три пакета ли изпуши? - зададе му тя съвсем логичен за

нея въпрос, защото бе изпитала шестдесет и един оргазъма,

а пък Яне на тек си палеше.

      Дълбоки бръчки нацепиха иначе безгрижното му ниско

чело, защото не обичаше някой да му брои цигарите и поясни:

      -- Не бе, дарлинг, аз само с един додох тука.

      Лудото Ане беше нимфоманка, ала хич не й пукаше, щото

по нивята царевичак - колко щеш.

      Двамата и хабер си нямаха, че в близкия храсталак се спо-

тайваше Мунчо. Така ги зяпаше, че две мухи си даваха банкет

в устата му без никакъв риск за крехкия си живот. От Мунчо

воайор не ставаше, но нинджа - винаги. Оттегли се безшумно,

като се сля с маранята и стана почти невидим. В момента, в

който с тихо плъзгане се качваше на близко паркираната ка-

ручка ония двамата пак започнаха да се надвикват и му изка-

раха акъла. Той се улови с две ръце за сърцето и след десет

минутно плюене в пазвата стана спокоен, като китоловец с

петдесет годишен стаж. Прошепна властно на Мичка едно

дий и тя, понеже бе посветена в заговора потегли на пръсти

към уреченото за засада място.

 

 

                                                          Х

                                                         

      Койчо си дялкаше една върбова клонка, приседнал на сян-

ка, а недалеч от него кротко си пасеше Роска. Дялкаше си

Койчо, а главата му празна, като киносалон след прожекция.

Тук-таме мигне някоя лампичка и той или се сети, че е гладен,

или стане да се изпикае. А около него накъдето и да поглед-

неш - природа. Птички пеят, зеленина, нежен ветрец гали кло-

ните... От селото долети рев на магаре, или нервен шопар из-

квичи... Абе с две думи - красиво, красиво.

      И не щеш ли красивото се пропука от свирката на прибли-

жаващият влак. Койчо и той си засвирука.

      В Цигарено димче нямаше гара. На петдесетина метра от

Койчовото местонахождение беше железопътния прелез. По

пътя от другата му страна се зададе Яне с мотора. Отзад плът-

но го притискаше Лудото Ане. Като видя спуснатата бариера

Яне понамали скоростта и това ги спаси. Напреко на пътя на

две срещулежащи дървета Мунчо бе опънал тел, но явно не

бе преценил точно височината. Тя се изпречи пред кормилото

на мотора, той занесе настрана  и заедно с екипажа се запър-

заля по асфалта.

      -- Бре! Мамка му! Кой го направи? - изрева Яне, докато се

изправяше и отупваше праха от копринената си риза.

      Тоя, който го беше направил не скланяше в момента да се

обади. Сливайки се със ствола на един орех Мунчовите зъби

тракаха неудържимо от страх, защото планът му се бе прова-

лил.

      Лудото Ане и тя се поизправи пъшкайки. Фланелката й

се бе съдрала и цицките и се бяха поожулили малко, ама все

още имаше доста живот в тях.

      Койчо беше видял какво стана, хвана Роска, завърза я за

бариерата, огледа се, ослуша се и пресече прелеза. Като при-

ближаваше местопроизшествието видя скритата каручка с

Мичка в храстите, а после и вибриращото, чувствително Мун-

чово тяло.

      -- Яне, Яне, що бе? - поинтересува се той, за да научи нещо

за станалото от първа ръка.

      -- Абе що, ще му строша кокалите на тоя опиняк, дето е

вързал тоя тел на пътя - закани се той докато вдигаше мотора и

го оглеждаше за поражения.

      Сериозни такива нямаше, но състоянието му все още си

беше прединфарктно.

      В Койчо дремеше една юдейска душа и той пошепна в

ухото на Яне:

      -- Мунча се крие зад ореха.

      Всичко се проясни в главата на Яне. Той подпря мотора на

степенката и с бавна, но уверена крачка се устреми към стана-

лото вече несигурно Мунчово скривалище. А той, горкият,

понадникна и като видя какво става се досети какво ще има

да става и хукна към горичката.

      Яне само ускори крачка. Лудото Ане тутакси построи един

мислен триъгълник /специалитетът на заведението!/ и хукна

да отреже Мунчовото отстъпление.

      Койчо ту поглеждаше мотора, ту към кърския екшън.

      Влакът профуча, но никой не го и чу.

      А Мунчо така криволичеше, че започна да се приближава

към Койчо, който пък знаеше какво да направи. Подложи му

крак и Мунчо се просна в прахта. В този момент долетя Лудото

Ане, хвърли се върху него и го притисна с голите си гърди. При

други обстоятелства Мунчо би бил доволен от това нейно дей-

ствие, но сега само въртеше безумно ококорените си очи и

безрезултатно правеше опити да се освободи.

      -- Ах ти, мръсник такъв! - закрещя му Лудото Ане и както

си го беше яхнала започна да му фраска яки шамари.

      Яне се доближи с достойнство, но пък вътрешно си беше

бесен.

      -- Я го дай на мене посрания тирлик - просъска през стис-

натите си зъби.

      На Лудото Ане дотолкова й се харесваше шамарената ка-

нонада, че изобщо не го чу.

      Ситуацията беше следната - двама мъже гледаха безучастно

как млада дама упражнява акт на насилие върху беззащитен

мъж плюс известна доза сексуална терапия.

      Никой не забеляза как автоматичната бариера се повдигна

с проскърцване и как горката козичка Роска увисна на въжето.

Потрепера косматото й телце, посъпротивлява се кратко на

смъртта, па се отпусна с прехапан език - мир на праха й!

      Когато се поумори ЛудотоАне си пое дълбоко дъх и осво-

боди Мунчо от железния захват.

      -- А са дай на мене, мамка му мръсна... - изрече Яне и поне-

чи да го подпука как си знае.

      Лудото Ане се изправи и видя висящата козичка.

      -- Я, Роска! - възкликна тя и беше красива в тоя момент -

гола до кръста и поруменяла от възбуда.

      Койчо се хвана за главата и изпищя едно "Малии-и!" и

хукна към бариерата, но вече нищо не можеше да върне хубави-

цата Роска към доскорошния й стандарт на живот. Собствени-

кът и подскачаше под нея и се вайкаше. Приличаше на потен

древен шаман, изпълняващ специален ритуал с цел да му стане

оная работа на вожда.

      Яне, Лудото Ане и Мунчо гледаха хипнотизирани тази чо-

вешка мъка и чак, когато на Койчо му се привършиха силиците

се сетиха за какво са тука. Мунчо тамам се беше заизмъквал пълзешком от мъчителите си, когато Яне се усети, стисна го за рамото и го изправи.

          Койчо дотърча при тях и в очите му се четеше пъклен замисъл.

          -- Ще го бесим тоя! - и посочи Мунчо.

          Хукна да докара каручката, а Яне се почеса по челото.

          Лудото Ане, като след преживения шок от нерви си за-

свирука една нашумяла в дискотеките чалгица.

          Койчо се върна, дърпайки Мичка, щото на жалостивото животно хич не му се ставаше съучастник.

          -- Къде? - попита със светнали от лудост очи Койчо.

          -- Па на ореха - отговори му Яне и се поизпъчи, че и той

акъл има.

          Преметнаха тела през един здрав клон и Яне измайсто-

ри прекрасен и ергономичен възел на кльощавото Мунчово

вратле. Другия край светкавично бе завързан от Койчо за

каручката и смисъла бе харизан на копитата на благородната Мичка.

          -- Ами поп? - проговори нежната и чувствителна Анева

душица.

          -- За тоя изедник - нема поп! - ядно отсече Койчо.

          Положението беше натопорчено, даже нажежено до бя-

ло, ако някой попиташе опикания Мунчо.

 

 

 

                                                          ХІ

 

          В същото това време в небето се носеше волно самолет

от селскостопанската авиация. Пилотът беше шегаджия. В

ранното си детство гореше мравки с очилата на дядо си. Пос-

ле в крехкото юношество си лекуваше акнето чрез психотера-

пия - бесеше кучета и палеше котки. Като възмъжа най-оби-

чаше да трепе цигани, за което свидетелстваха и специфични-

те надписи по самолета, изрисувани лично от него. От едната

страна пишеше "Циганите са вредни", а от лявата /по-близо

до сърцето му/ - "От всяко циганче - сапунче"

          Цистерните бяха пълни с някакъв специален препарат,

който щеше да благоприятства развитието на селското ни

стопанство, в частност - група овошки. На пилотът въобще

не му се разкарваше до тия скапани овошки, видя под себе

си някакви хора до един орех, позасмя се под мустак ала

Адолф, отвори клапите, направи няколко кръгчета докато

препаратът свърши и с елегантен завой отлетя.

          Долу на тревата отпуснати в спокоен унес лежаха чети-

ри човешки тела плюс едно магарешко.

 

 

                                                          ХІІ

 

 

          Когато се свести Мунчо изпървом помисли, че е на не-

бето и се заоглежда за оня строг старец с ключовете, но

вместо него съзря изпонатръшканите тела на съселяните си,

т.е. на смъртните си врагове.

          Сваляйки примката от врата си Мунчо затормози чрез-

вичайно сивото си вещество, опитвайки се да разбули ста-

налото. По всяка вероятност бе изпаднал в някакво особено

жан-клод-ван-дамовско състояние и за единица време бе

умъртвил цигаренодимческите ку-клукс-клановци.

          Вярно е, че искаше да стане най-върлия масов убиец,

ама чрез план. Съдбата си правеше поредната лоша шега и

Мунчо си го достраша. Безжизнените тела го уплашиха, а

пък за Мичка направо му се дорева. Какво лошо бе видял

от вярното добиче, че и на него бе посегнал!

          Що да стори? Представи си какво го чака - разпити,

полиция, съд и накрая - доживотна пандела, щото за такива,

като него - немаше прошка.

          Взе си Мунчо торбичката от каручката, погледна за

сбогом към селото и с насълзени очи бавно пое към града.

 

 

                                                          ХІІІ

 

 

          Дълги години се говореше в селото за Мунчо. Такава

работа да изчезне зрял човек... Някои казваха, че е отвлечен

от извънземни, други, че зла хала го е отнесла.

          Църне, Яне и Лудото Ане си продължаваха кърските

оргийки и не повдигаха тоя въпрос.

          А Койчо си резваше от козята пастърмичка, пцуваше

неблагодарния живот и си пасеше новата Роска.

          Само на Мичка й беше мъчно, ала хич не й стискаше

да тръгне по дългия път.

                                                                                                               

© Куентин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А язека съм от Красно село. Не се заяждам. Обичам хората, които четат.
  • Много интересно и твърде нестандартно
    Но същите приказки слушах към десетина години от Разметаница до към Пернишко. Предадени са много точно.
    Очаквам следващите работи.
  • Куентин, интересно и доста откачено.Поздрави!
  • Добре дошъл при нас, Куентин!
    Интересен и доста неординерен стил имаш и тънко чувство за хумор.
    Увлекателно разказваш и се радвам, че аз съм първата, която те посреща тук!
    Хареса ми разказа ти!


    Пък... относно бесенето, най-важното нещо в един възел е да бъде ергономичен.
Random works
: ??:??