Jul 23, 2013, 4:01 PM

Мъртвец

  Prose
729 0 1
2 min reading

Препоръчително е да не пътуваш с мъртвец. С живец! С живец пътувай. Раздай на всеки малко, за късмет и да си има. Да си го крие във вътрешния джоб. Няма вътрешен джоб ли? Да си направи! Да си пази живеца и да си пътува с него.  А сам ли да пътува? Не, никога сам. Човек е сам твърде често. Започва да мисли, да се задълбочава, да се страхува, да се чуди. Да бъде или да не бъде. Първо кокошката ли е била или яйцето, така и не разбрах. Но нека не пътува сам. Да пътува с Никой. Той е верен спътник. Говори малко, ала казва много. Говори в притчи и гатанки. Говори в парадокси. Прерията мълчи и чака да чуе какво има за казване. Револверът мълчи в джоба на мъртвеца. Зареден е. Опасен е. Гръмне ли, край. Но какъв край? Той нали вече е мъртвец. Никой пак прави индиански магии, стрива разни неща между пръстите си, после ги яде. Наркотиците на деветнайсти век. За Никой е важно да не яде, нито да пие вода. Важни са гласовете в главата му, които ще се появят след няколко дена пости. Важен е цветът, в който ще вижда света. Важно е да е опиянен до неузнаваемост. На прага между живота и смъртта. Какъв живот? По-скоро животец в тази пустош. На мъртвеца не му пука. Какъв ти живот? Той е вече мъртъв.
На Никой не му трябват препоръки. Той пътува с мъртвец и даже му харесва. Проклетникът, обаче, няма тютюн. Да го вземат мътните. Е, ще го вземат. Скоро. Натам вървим. Вървим към края. Всеки върви към края. Краят, който е начало. А начало ли е? Има ли го, няма ли го? Ами ако го няма? Какво правим, ако го няма? Затова си пазим живеца във вътрешния джоб. Стискаме го, докато не ни побелеят кокалчетата. Чакаме и се надяваме. През това време пътуваме из прерията. А тази прерия каква е? Пустошта на душите ни. Колко празно, прашно и студено място. На мъртвеца дори му е студено. Върви бавно по пътя, загърнат в кожух. Камъните хрущят под стъпките му, а в джоба си има револвер.
Хората често преследват мъртъвци, и пришълци и всякакви други недосегаеми неща. За какво са им? Да не би да искат да си поговорят с тях? Да попътуват? Никой не пътува за удоволствие, докато има револвер в джоба си. На мъртвеца му е малко късно да се притеснява за това. Какво ти удоволствие тук? Нали го съпровождаме до края на пътя му.
Препоръчително е да не пътуваш с мъртвец. Често пъти не обръщаме внимание на препоръките. И живецът не ви е в джоба. Казах ви, че ще ви трябва. Ако не това, поне тютюн. Той е за последното ви пътуване. За вашата прерия. За вашата пустош и вашия студ.
Револверът на мъртвеца гръмна. Бум. Блещукане. После прерията остана празна. Без живец, без мъртвец, без дори мъничко тютюн.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия Марс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ай, ай, ай страшно е! Някои дни са ъздадени само за да прочете човек нещо като това тук.

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...