ФЕРМАТА
Настана време за ново пътуване до Храма. Уогитата видимо отпадаха, а и наближаваше денят, в който Зоя навършва пълнолетие и трябваше да получи своя дар от боговете.
Естел носеше дете в утробата си и щеше да остане в селището, заедно с Исмаил. Вече имаха добри условия за живот, отделни къщички, макар и не от камък, както и висока ограда със здрава порта. Ловците се бяха погрижили за стабилни запаси от храна, така че двойката спокойно можеше да изчака племето.
Останалите взеха необходимото за път и тръгнаха. Очакваше ги около седмица преход в едната посока.
Най-после да раздвижа старите си кокали - каза Франко, но нямаше вид на щастлив.
Антонио и Зоя вървяха заедно. Тя изглеждаше нервна, но не сподели какво я притеснява. Дори Воцлав забеляза.
Какво ти е? От дара ли се страхуваш?
Да - промълви дъщеря му. - Не искам да ме боли.
Спокойно, ще усетиш само боцване.
А ако нещо се обърка? Ако мръдна без да искам?
Всички минаваме през това и още никой не е пострадал. Получиш ли дара, се п ...