На паша
На паша
Някъде в Балкана, двама овчари извели скромното си стадо за последен път на паша преди есента да дойде. И двамата били в залеза на своята житейски път. Между тях горяла стара вражда с незатихващ огън. Те се познавали покрай мястото, където събирали добитъка за паша. И колко и мъдри да бяха те, не се харесваха. Постоянно спорели за разнородни теми от миналото и настоящето. Всеки гледал как да засрами другия.
—Ей, Захари знаеш ли, като бяхме млади твойта Денка мене любеше, ако не беше баща ѝ сега да бяхме задомени. —каза Йован. Захари знаел, че бракът му е по сметка, но със дългогодишната си съпругата били щастливи и в разбирателство. Захари обаче не могъл да си замълчи и рекъл:
—Ти мойта Денка не я гледай, тя за тебе и дума не обелва. Погледни твойта Рада, че на стари години кръшка.—Йован много се обидил, и тъкмо да го захапе с думи обидни и верният му другар, кучето Карамаз излаяло без причина сякаш искаше да ги разтърве или да ги предупреди за приближаваща опасност, а те дори не му обърнали внимание. Йован видял старата гега на Захари и му се отворило поле за изява.
—Я виж твойта гега колко е стара, да не ти е набор? Хе- хе, а в виж мойта лакирана и с релеф направена. —Захари си замълчал. Знаел, че гегата му е стара, но носела спомена за баща му, и му било мило да я замени с нова. Захари усетил подръпване от лява си страна. Това било кучето му, което като Карамаз усещало дебнела заплаха. Захари си рекъл: “Е, па на тва куче какво му стана нали го нахраних.” И го бутнал настрана.
Захари се опитал да усмири бушуващи страсти.
—Йоване, ти какво мислиш да правиш по Коледа?
—Е, Събка ще опече пита, ще наготви трапеза да се наядем, по и този ден ще мине.
—Е, така е, ама ние с мойта ще ходим на театро, ще гледаме пиеса и ние да участваме в културния живот. А като се приберем ще седнем на трапезата с децата и внуците да се нагощаваме.
След още няколко люти обиди по адрес един на друг, двамата овчари почти се избили, а кучетата им не спрели да лаят и скимтят, докато не се обърнали и видели, че голяма глутница чакали изяли малките им стада. Двамата овчари седнали и заплакали. Единствената им останала прехрана се изпарила пред очите им за секунди. Двамата споделяли една съдба и това ги побратимило.
Забравили те за старата вражда, и с тъжна, бавна, тежка крачка закрачили надолу по баира без овцете, със сълзи на очи и прокъсани от труда и времето ямурлуци, а верните им хрътки тичали след тях.
© Ivayana All rights reserved.
