Прииска ми се да чуя баба днес.

Обаждам й се и казвам:

– Ало, бабо, купих си цвете в саксия. Не знам, обаче, какво да го правя...

Баба казва:

– Как не знаеш? Ще го гледаш с много любов, разбира се!

Аз отговарям, след кратко мълчание:

– И предишното го гледах с любов, пък то взе, че загина... Любовта май не е за мен. (въздъхвам)

Баба се усмихва (по интонацията в гласа й познавам, че го прави) и казва:

– Ти си създадена за Любов. Понякога ще те обичат. Друг път не. Но каквото и да е, винаги давай любов. И, да, това цвете също ще загине като предишното, но не, защото не го обичаш, а защото се съмняваш, че въпреки любовта ти няма да оцелее. Затова – говори му и сутрин, и вечер, когато го поливаш и го целувай, докато го правиш...

Послепис: Защото баба познава най-добре, кога си кротка като летен ден и кога си ураган.