May 21, 2007, 1:34 PM

На спирката (Част Първа)

  Prose
928 0 6

На спирката
(Част Първа)

По идея на Ведрин.
Ведрин благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че те познавам!


- Извинете, Вие кой рейс чакате?
- 280.
- Аха. И аз. А той скоро ли мина?
- Не мога да Ви кажа.
- И Вие ли сега дойдохте?
- Преди десетина минути.
- Аха, и от тогава не е ли минавал?
- Не.
- Е, може и от преди това да не е минал, защото вижте колко много хора има на спирката, уху-у-у!
- Е, може.
- А Вие оттука ли сте?
- Не.
- Аха. Те сега шофьорите сигурно карти играят и после ще дойдат три-четири наведнъж, ама на! Ние, и да дойде, не можем да се поберем.
- Аха.
- Не стига, че пенсиите са толкова малки, а билетите и картите са толкова скъпи, пък и толкова нередовен транспорта. Аз да Ви кажа, вчера ходих да си вадя пенсионерска карта. Ама толкова са ги увеличили... и сиренето, видяхте колко е станало? Слушайте ме, чуите да Ви кажа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

  • мииии нещо не .... не не
  • Толкова сме се отчуждили напоследък. Аз затова си вися по спирките, та някой да ме заговори. И от дума на дума...
  • Значи не е било през зимата, щом са толкова приказливи!
  • Ама то както отива, такъв разговор пре-спокойно може да свърши в нечие легло...
  • Хм, защо ли ми звучи така познато?
    Поздравчета!!!

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...