На страха очите са големи

                                                              На страха очите са големи

                Страхът представя опасностите по-големи, отколкото са в действителност. Ето защо победата над него е важна.

                Когато нощта замени деня и тъмното покрие с наметало земята, страховете на малката Мила се пробуждат. Очите ú започват да различават по ъглите на стаята сенки на хали, чудовища, хора. Тя се гушва в скута на тати и той ú показва, че това са сенките на масата, стола. Тогава Мила си мисли, че нейният баща е най-могъщият вълшебник на света, защото само с поглед и един замах на вълшебната пръчка-пръст, успява да превърне триглавия змей в сянка на цвете. После тя затваря очи успокоена и заспива в топлата му прегръдка. В страната на сънищата Мила се забавлява - скача, пее и танцува! Букет слънчеви лъчи я пробуждат на сутринта. Тя весело пристъпва и поздравява. Тати е по пижама и вече се мие. Той отново се усмихва, а очите му сякаш без думи казват, че трябва да се запази в тайна неговата супер сила. Мила също обещава без думи и го целува по мократа буза. Денят става по-слънчев. Всички са около масата и похапват от вкусната закуска на мама.

                В страната на страха всичко е уголемено и безплатно като сянка. Човек пада в клопката му неусетно и за да се спаси, трябва да положи усилие.