Наскоро четох

Наскоро четох, че той е съчетание от страдания, наслади и радости. Същността му е съчетание от сбор от явления и сили, които се редуват. Той е съчетание от разнородни промени, които се извършват последователно, но от един деятелен организъм.

   Често казваме, че в клетките има живот. Но човешкият живот и клетките са две различни понятия, които взаимно са непримирими. Едното изключва другото. Знаем, че цялото тяло се състои от клетки. Те също имат свойство на живот. Ние живеем, защото всички клетки образуват едно живо същество. Но на кого да припишем свойството на живот? На клетките или на себе си? Ако допуснем, че клетките имат живот като отделно същество, трябва да отделим главния признак от своя живот- съзнанието, че има единно живо същество. Ако допуснем, че имаме живот като живо същество, но явно е, че клетките, от които се състои цялото ни тяло и за чийто съзнание нищо не знаем, но можем да препишем това свойство като същност. Или ние сме живи и в нас има мъртви частици, наречени клетки, или купища живи клетки. А нашето съзнание на живота не е живот, а само илюзия.

   Не казваме, че в клетките има нещо такова, като го наричаме "гъмжене", а казваме, че има живот. Под тази дума разбираме определена величина, която чувстваме като съзнание. Със своето тяло сме единни, неразделни от себе си и затова понятието не може да се отнася към тия клетки, от които се състои нашето тяло.

Излиза, че животът, който можем да си представим като стремеж от зло и добро, тече в такава област, където не можем да видим нито добро, нито зло.

   Нечий глас ме връща към действителността. И пак преминавам на темата за любовта към ближния. Ставам от стола и за малко се откъсвам от машината. Вземам от чекмеджето папката, в която се намират отделните броеве на вестник "Сияние". В седми брой, година1994  в рубриката, "Да разширим владенията на доброто"е притчата за "Добрия самарянин". Връщам се наново към машината и решавам да препиша притчата. Започвам: "Еднаж, един законник  (учител по Божий закон), поискал да изпита Исус Христос  и му рекъл:

- Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

   А Христос му отговорил:

- Възлюби Бога от всичкото си сърце, от всичката си душа, с целия си разум! Обичай ближния си като себе си!

   Но законникът пак запитал:

- А кой е този ближен?

   Тогава Христос му разказал притчата за милостивия самарянин: "Един евреин пътувал от Йерусалим за Йерихон. По пътя го нападнали разбойници. Те го ограбили, пребили го от бой и го оставили полумъртъв. Не след много време, по същия път минал един еврейски свещеник. Той видял пребития човек, но отминал, без да му помогне. Същото сторил и един друг пътник, който бил левит (прислужник в храма). Най-сетне минал един самарянин. Като видял наранения пътник, той се спрял. Понеже му дожаляло за него, той превързал ръцете му, качил го на мулето си и го откарал в близката гостилница. Добрият самарянин настанил тук пребития пътник и се погрижил за неговото пълно оздравяване.

   Като разказал притчата, Христос запитал законника:

- Как ти се струва? Кой е бил истински ближен на пребития пътник?

- Оня, който му помогнал.

   Исус му отговорил:

- Иди и ти прави така!

Следва