Думите ти…Специални. Вливащи се като приливи в сърцето ми. Защото…помня всяка една от тях…
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка нощ, и въпреки това не ми омръзва…
Ти си мастилото, течащо в кръвта ми. Залезът, който обожавам…Ти си главния герой във филма на живота ми. Моята любима книга, която препрочитам отново и отново. Причината да обичам сънищата…
И няма нужда да си спомням за теб, защото…ти си винаги в мислите ми.
Затварям очи и си тук. 
Ти ме научи да обичам. Не по детски, не егоистично. Истински.
Само два пъти успях да се докосна до звездите. През онези есенни нощи. С теб… 
Присъствието ти, макар и тихо, си остава най-яркото за мен. Единственото, което успя да ме докосне…
Не съм изплашена от обичта ти. Тя успява да ме стопли дори през лятото. 
Ти ме караш да летя. Да те обичам, както никога досега не съм обичала…
Бъди до мен, но не само на листа…