Небостъргачът - 98

Чунг Хе осъзнаваше невероятната роля, която имаше да открие Алиф - едва ли беше единственият, който го търсеше - най-вероятно това щеше да даде отговор на много други въпроси, за всички интереси, които Алиф представляваше. И все пак ако се добереше до групата на Ян Вандерс определено щеше да научи повече. Да, Сео Юн отдавна беше преминал в един друг свят - може би по-добър от този, а може би в отвъдното щеше да се опита да намери покой - защото на този свят очевидно не беше успял. Чунг Хе осъзнаваше цялата сложна ситуация - вярно беше, че разполагаше с хората на Тугуслар, които щяха да му служат вярно, но премахването на Ху и на Тао променяше напълно цялата ситуация.

Чунг Хе се огледа - бяха в покрайнините на Ордос - да, Сео Юн се беше измъкнал, но по-късно от доверени хора Тугуслар беше съобщил на Чунг Хе, че той е бил премахнат - явно от някой, който е бил пратен специално за него.

Това само потвърди мнението на Чунг Хе, че истинската война между мегакорпорацията и корпорация Дао тепърва започваше - въпрос на време беше това да стане на всички фронтове. Дали обаче трупът на Сео Юн би умилостивил Древните? Дали те биха му дали нещо в замяна на това да видят онзи, който се беше опитал да провали плановете им за оцеляване?

Малко по малко Чунг Хе започваше да осъзнава, че партньорството с Тугуслар е изключително ценно и важно и то би му дало възможност да хване Алиф доста по-лесно - и все пак той не подозираше, че Бокузо беше изпратил Ширей за главата му - а Ширей не беше Чин Хае, който, колкото и да беше опитен, никога не беше управлявал голям клан и не беше стигал твърде високо в йерархията. Чунг Хе осъзна и още нещо - онзи, който беше премахнал Сео Юн определено трябваше да е истински професионалист. С течение на времето Чунг Хе, който беше стоял редом до Дак Хо преди повече от десет години - когато той все още беше жив, беше осъзнал нещо изключително важно - никой не си отиваше просто така. Явно Сео Юн беше изчерпал съпротивителните си сили или не беше намерил повече смисъл да живее, а може би и неговият палач да се беше оказал по-бърз от самия него. Тугуслар естествено му съобщи подробностите.

- Това ще промени играта и цялата война - каза Чунг Хе на монголеца. - Най-вероятно ще сложат някой друг на неговото място, но доста от сътрудниците ще осъзнаят, че премахването на двама босове за толкова кратко време не е случайно - тъкмо напротив.

- Какво предлагаш? - попита Тугуслар.

- Ами да ги оставим пред свършен факт - каза Чунг Хе. - Аз ще се кандидатирам за водач на клана.

Тугуслар прие идеята сериозно - въпреки че беше необичайна.

- Ще ти трябва някаква подкрепа - поне на първо време. Моите хора няма как да се представят за корейци, но все пак могат да убедят онези сътрудници, които отказват да признаят върховенството на властта ти - няма да бъде прекалено трудно да станеш бос на гангстерския свят.

Чунг Хе беше отсъствал прекалено дълго - и това му даваше достатъчно трезва преценка относно развитието на ситуацията, но от друга страна за момента нямаше по-подходящ кандидат от него - да, Чунг Хе щеше да изиграе картите си по впечатляващ начин и това щеше да обърка плановете на Алиф и може би да го принуди да се покаже.

Чунг Хе беше наистина решен да направи нещо, с което да промени цялата ситуация.

Каква щеше да бъде цялата тази странна игра със смъртта - Чунг Хе я беше играл успешно толкова много години. Вече беше доста опитен и знаеше, че Дак Хо и Сео Юн просто бяха загубили желанието да се борят или пък бяха осъзнали пълното безсмислие на всичко, което ги заобикаляше.

Тугуслар не беше проявил някакви сериозни претенции към властта - но монголците бяха потайни и понякога твърде коварни и все пак Чунг Хе имаше едно наум - може би смъртта щеше да го застигне заради онзи, който беше допуснал най-близо до самия себе си.

Китайското Дао говореше недвусмислено по този въпрос - ако определено време преди смъртта в ауричното поле на човека се случваше нещо - особено в случай на някакво природно бедствие или катастрофа или пък някаква форма на обречено заболяване.

Чунг Хе беше посветен в Китайското Дао, но никога не беше имал възможността да се доближи до Сео Юн през последните десет години и да провери дали някой не си беше играл с неговото биополе - в крайна сметка може би Сео Юн беше имал напълно основателна причина да има някои опасения относно Древните.

Лейди Смърт едва ли щеше да има достатъчно време да реагира и затова Тугуслар, който беше събрал много от хората си, беше готов да подпомогне Чунг Хе в опитите му да завземе властта и да стане господар на гангстерския свят.

Сякаш това даваше на Чунг Хе някаква нова искра живот - някаква нова форма на съществуване, която беше по-стабилна от предишната. В отдалеченото село той беше решил да очаква последните си дни, а сега можеше да оглави огромният гангстерски клан на покойния Сео Юн, в който се бяха влели и много от бившите сътрудници на Дак Хо.

Тугуслар беше там, за да му окаже подкрепа - беше там, за да бъде онзи, който щеше да стои редом с него - макар и когато Чунг Хе станеше глава на гангстерския свят.

И все пак Лейди Смърт съвсем не беше да подценяване, а Джааку най-вероятно щеше да бъде пратен по петите на самия Чунг Хе, за да го премахне.