Неизмеримо

Неизмеримо

Докато вървеше по улиците, хората я гледаха странно, защото валеше като из ведро, а пък тя не беше разперила чедъра да я пази, а го държеше в ръка. Сега градът, приветлив и слънчев през деня, и се струваше черен, плашещ и депресиращ в тази тъмна нощ. Всички млади хора и тинейджъри вече бяха навън. Тя се движеше сред народа, ядосана, огорчена и наранена, но не плачеше, макар и да се искаше от дън душа. Молеше се само по-бързо да се прибере вкъщи, защото знаеше, че там никой не я чака и ще бъде сама. Вече се намираше в затънтената и глуха уличка на къщата си, когато сълзите, тези малки издайници, потекоха по лицето и и оставяха черни следи върху кожата и. Завъртя ключа в ключалката с облекчение. Влачеше се, и тя не знаеше как, по стерилния коридор. Не усещаше краката си от доста време, но точно в този момент те я предадоха и тя се строполи на студения под. Направи няколко опита да стане, но все неуспешни. Вече нямаше сили да се изправи и да ходи.Пред очите и се мярна бутилка уиски, подарък от много стар приятел, която стоеше на чекмеджето от горе-долу година. Пазеше тази бутилка за специални случаи. Протегна ръце и след секунда я взе. Развъртя капачката и отпи малка глътка. Уискито пареше гърлото и, а сълзите - лицето. Силното питие не намали болката и, но тя продължи да пие. Не знаеше колко време бе плакала, но щом видя часовника си, разбра, че е време да се приготви, за да се види с този, заради когото плака досега. Не можа се изправи от първия път, защото краката и бяха вкочанясали и схванати. Стана най-после, хвана празната бутилка и я счупи на парченца, сякаш искайки да рани някакъв невидим, зъл дух. Държеше се за двете страни на парапета, за да се качи горе. Облече най-хубавата си рокля и изтри грима си, за да го направи отново. След като свърши, не си личеше, че е плакалала. След това  пооправи прическата си и сложи очила, защото знаеше, че само очите могат да разкрият тъгата и пред другите. Най-накрая сложи червеното червило. Слезе по стълбите, събра стъклата и ги изхвърли. Сложи високите токчета, станали и втора природа, и излезе навън с фалшива усмивка, разстелена по устните.