Некролог на един Форд, каран в България
Форд Ескорт (1993 - 2015)
...Никой не умира завинаги,
докато има кой да го мрази и обича.
С дълбоко прискърбие ви съобщаваме, че днес своя житейски, второкласен и магистрален път приключи нашият любим Форд. Километражът му достигна сетния метър, маслото му безвъзвратно изтече, фаровете му угаснаха завинаги, от него останаха само скъпите спомени и... още по-скъпите ремонти приживе. Той извървя труден и осеян с дупки български път. Един път, който ние извървяхме редом с него..., бутайки го да запали сутрин. Не беше леко, беше тежко - повече от един тон купе. Но той никога не възропта, никога не му се чу гласът, остана безмълвен, особено зимата, на минусови температури. Сега е тихо и самотно без него в автосервиза, вече не се чуват да тропат амортисьорите и клапаните му - дори и автомонтьорите плачат за него, останали сиротни и без работа. След него зейна дълбока празнина в нас - най-вече финансова! Тази празнина нищо не може да я запълни, освен потребителски кредит... Ние никога няма да го заменим с друг Форд. Боже, не и с Форд! Ние никога няма да го забравим - той ще остане до болка незабравим! Ние никога няма заобичаме друг Форд - това е невъзможно! Ние ще останем сами на пътя и ще продължим пеш, следвайки ярката следа от протекло хидравлично масло, която Форда остави след себе си. Ще изпратим пеш нашият приятел в последният му прощален път до автоморгата. И ще му бъдем вечно благодарни, че именно той ни научи на това - да вървим пеш, за здраве. Че ни научи да бъдем физически силни, бутайки го. Че ни научи да вярваме в чудеса, когато той запалваше зиме. Че ни научи да бъдем борбени, борейки се с тежкия му за въртене волан. Мир на ръждата му!
Панахидата ще се проведе на 15.05.2015 г. в централната автоморга
От опечалените.
© Петър All rights reserved.
Ама как ти идват такива щуротии на ум 
