Jun 21, 2007, 10:13 AM
Несподелена любов...
2 мин reading
Надя бе обикновенно 15-годишно момиче. Беше събота вечер и тя се приготвяше за дискотеката. Стана време да излиза. Отпред я чакаха трите й приятелки. Те нямаха търпение да тръгнат, защото в дискотеката бяха техните гаджета. Само Надя си нямаше момче, но като че ли на нея не и пукаше.
Най-сетне пристигнаха. Бяха се заговорили за това, дали всяка от тях има стил. Изведнъж Надя млъкна. Момичетата около нея се учудиха и я попитаха какво стана. Тогава тя им посочи момчето, което седеше на маса пред тях. Ели(хай-добрата приятелка на Надя) разбра какво става и понеже познаваше момчето, заведе Надя, за да ги запознае. Запознанството мина сравнително добре, но изведнъж Надя усети някакво странно чувство, корема и се сви... Тя никога досега не се беше влюбвала...
Приятелките и се разпръснаха из дискотеката. Тя остана сама с момчето и почти цяла вечер бяха заедно, но нищо не се случи между тях. Оттогава Надя започна да го вижда все по-често и по-често. Разбра, че учи в нейното училище и че живее на нейната улица. Колкото повече се виждаха, толкова повече тя се влюбваше в него. Но не смееше да му го каже, а пък и той не проявяваше голям интерес към нея.
От ден на ден Надя ставаше по-мълчалива и по-свита. Родителите й много се притесняваха за нея. Надя не споделяше вече нищо с майка си, затваряше се в стаята си и плачеше... Единствено най-добата и приятелка знаеше какво й е, но не можеше да помогне с нищо...
Един ден Надя се връщаше от училище. Пътят и до вкъщи минаваше покрай къщата на момчето. Надя бе решена да признае любовта си. Стигна до входната врата. Отвътре не се чуваше нищо и тя погледна през прозореца, за да види дали има някой. Тогава го видя... Но той не беше сам... С него имаше момиче... Целуваха се... Като видя тази гледка, Надя не издържа... Разплака се и се затича към къщи. Там беше Ели. Надя видя приятелката си и заплака още по-силно, и се втурна към стаята си... Ели я последва и разбра за случилото се. Но не можеше да остане със Надя, защото майка й я викаше да се прибере... На другия ден откриха Надя мъртва... Бе се отровила...
Най-сетне пристигнаха. Бяха се заговорили за това, дали всяка от тях има стил. Изведнъж Надя млъкна. Момичетата около нея се учудиха и я попитаха какво стана. Тогава тя им посочи момчето, което седеше на маса пред тях. Ели(хай-добрата приятелка на Надя) разбра какво става и понеже познаваше момчето, заведе Надя, за да ги запознае. Запознанството мина сравнително добре, но изведнъж Надя усети някакво странно чувство, корема и се сви... Тя никога досега не се беше влюбвала...
Приятелките и се разпръснаха из дискотеката. Тя остана сама с момчето и почти цяла вечер бяха заедно, но нищо не се случи между тях. Оттогава Надя започна да го вижда все по-често и по-често. Разбра, че учи в нейното училище и че живее на нейната улица. Колкото повече се виждаха, толкова повече тя се влюбваше в него. Но не смееше да му го каже, а пък и той не проявяваше голям интерес към нея.
От ден на ден Надя ставаше по-мълчалива и по-свита. Родителите й много се притесняваха за нея. Надя не споделяше вече нищо с майка си, затваряше се в стаята си и плачеше... Единствено най-добата и приятелка знаеше какво й е, но не можеше да помогне с нищо...
Един ден Надя се връщаше от училище. Пътят и до вкъщи минаваше покрай къщата на момчето. Надя бе решена да признае любовта си. Стигна до входната врата. Отвътре не се чуваше нищо и тя погледна през прозореца, за да види дали има някой. Тогава го видя... Но той не беше сам... С него имаше момиче... Целуваха се... Като видя тази гледка, Надя не издържа... Разплака се и се затича към къщи. Там беше Ели. Надя видя приятелката си и заплака още по-силно, и се втурна към стаята си... Ели я последва и разбра за случилото се. Но не можеше да остане със Надя, защото майка й я викаше да се прибере... На другия ден откриха Надя мъртва... Бе се отровила...
© Кристина Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво
-
Еми все пак това ми е първия разказ...иии приемам критиките
-
Той нищо не й е обещавал, не я е лъгал, тогава, защо?! Тя просто се е запознала с него и го е харесала, това все още не е любов. А, ако някой се самоубие, заради нея. Та нали тя не знае, ЧЕ НЯКОЙ Я ХАРЕСВА И ОБИЧА. За мен това не е несподелена любов, а недоиказани чувства. А ако и той я е харесвал, но тя е имала неадекватно поведение... Я, как ме замисли с разказа си!!!
-
о,да,така е,нямаме само по една голяма любов...
-
Никой мъж не заслужава да умреш за него!Не се знае дали утре зад ъгала няма да те чака истинската любов,затова трябва да живеем........
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
