Никакви храсти вече
- Защо си унил бе, Петров?!
- Мани, не ми се говори... Някаква фръцла подала оплакване срещу мен, че в тъмното, иззад храстите съм бил вдигнал палката и съм искал да я глобя из засада. Няма такова нещо! Стоях си аз на осветено, точно по новите инструкции – под лампата. Не, да не си помислиш, че под синята, не - под уличната... И като ме присви корема, ти казвам... Не трябваше да ям толкова кюфтета, ама нà. Побегнах аз в храстите и тъкмо си свалям с едната ръка панталона и премествам палката, че ми пречи и съм я вдигнал без да искам. Да не помислиш по навик. И тая ме освети, и... Ходи обяснявай...
- Обясни, те ще те разберат.
- Дали?! По-добре нарушител, отколкото да ми викат дриш... таковата. Мани, на човек като му тръгне... Никакви храсти вече, така или иначе ще се турнем на диета, много поскъпна пусти живот, за едната тоалетна хартия ще се бъхтам по светло и на светло.
Нека бъде светлина... и у храстите!!! Нека!!! Иначе, направо ще ме осветят отвсякъде, ти казвам. Как се живее все под прожекторите?! Аз по-добре артист да бех станал, ама знаех ли, че така ще стане! Сега ще събирам... само точки, а бех свикнал на друго... ей... живот. Докато измислим нещо друго, няма да ни е лесно.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Нека бъде светлина, бе Светлана! И у храстите... И повече вдигнати палки! 
)))
