Никакви храсти вече
- Защо си унил бе, Петров?!
- Мани, не ми се говори... Някаква фръцла подала оплакване срещу мен, че в тъмното, иззад храстите съм бил вдигнал палката и съм искал да я глобя из засада. Няма такова нещо! Стоях си аз на осветено, точно по новите инструкции – под лампата. Не, да не си помислиш, че под синята, не - под уличната... И като ме присви корема, ти казвам... Не трябваше да ям толкова кюфтета, ама нà. Побегнах аз в храстите и тъкмо си свалям с едната ръка панталона и премествам палката, че ми пречи и съм я вдигнал без да искам. Да не помислиш по навик. И тая ме освети, и... Ходи обяснявай...
- Обясни, те ще те разберат.
- Дали?! По-добре нарушител, отколкото да ми викат дриш... таковата. Мани, на човек като му тръгне... Никакви храсти вече, така или иначе ще се турнем на диета, много поскъпна пусти живот, за едната тоалетна хартия ще се бъхтам по светло и на светло.
Нека бъде светлина... и у храстите!!! Нека!!! Иначе, направо ще ме осветят отвсякъде, ти казвам. Как се живее все под прожекторите?! Аз по-добре артист да бех станал, ама знаех ли, че така ще стане! Сега ще събирам... само точки, а бех свикнал на друго... ей... живот. Докато измислим нещо друго, няма да ни е лесно.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вдигна ми се настроенето,благодаря ти!
-
Прегръдка!
-
!
Нека бъде светлина, бе Светлана! И у храстите... И повече вдигнати палки! 
))) -
Девочки налево, мальчики направо!
-
Како, ти най - добре знаеш как се живее под прожекторите. Вземи го светни тоз полицай загубен. Класик мой. Нали няма женски род на класик?
-
С поздрав и усмивки!Да бъде светлина!!!
-
Ех,какъв спомен ми измъкна с това заглавие
Преди повече от 20 години с едно автобусче ходихме на обмяна на опит...По пътя естествено всички нужди в храстите.А вечерта на ресторант.По едно време се засилих към тоалетната чукам и понечвам да вляза и...Изненада!- Вътре момче и момиче ...Обменят опитИзвиних се намерих празна тоалетна ,свърших ,а те още не бяха като излязох.Разказах случката на колегите, а те като почнаха:"Кой беше отпред,кой отзад,кой отстрани?".Викам не запомних.А те -"как така не запомни, бе Василева нали сме дошли на обмяна на опит, какво ще разказваме после"...И издигнаха лозунга:На връщане- само в оторизирани тоалетни.
Никакви храсти! -
Не трябваше да се смея толкова, ама нали съм си в къщи, пък и наоколо ни храсти, ни палки, а и с прожекторите съм на "ти"! Единственото ми нарушение е, че се смях от все сърце! Поздравления!!!
-
Добрютро Лажова!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
