Aug 28, 2018, 8:23 AM

 Нощ в клуба - 2. 

  Prose » Novels
617 1 4
Multi-part work « to contents
4 мин reading

21, 30 – 22,30 часа.

Докато шефът ми говори, успявам да нахлузя маратонките, а над дънките метвам една блузка. Черна – удобна хем в нощта, хем не се вижда кога е прана... Така е – голямото бедствие на развода е липсата на жена до пералнята и дъската за гладене...

Грабвам и якето – септември е, обещаха валежи...

Колата вече е долу... Милчев шофира. Познаваме се, затова само си кимаме и си спестяваме подробности от житието-битието.

Навън леко припръсква. Бавен ръмеж, постепенно увеличаващ силата си. Локвички още няма, но водата блести по асфалта. Асфалт... За клуба са положени всички грижи от страна на общината – улиците до него са асфалтирани, хубаво осветени /освен едни стотина метра, в центъра на които е клубът/, на горния кръстопът дори е спряла патрулка. От там засега не ни виждат. Имам някои съображения – не съм убеден в умението на колегите там да мълчат. А не ми трябват излитащи с превишена скорост автомобили, отнасящи далеч свидетели, убийци и съучастници...

Пет минути по-късно, заобикаляйки през долния квартал, съм пред клуба. Или почти пред него... Висока триетажна сграда, светещ надпис по ръба на фасадата – „Night club”, два-три излъчващи смътна светлина прозореца. Да, сградата е нормална, остъклена модерно – едва ли не фасадата е цяло огледало. Но... Естеството й е такова, че не е нужно Сульо и Пульо да надничат вътре и да безпокоят градския елит, зает с разтоварване от проблемите на обществото...

Колата оставяме в съседната улица – достатъчно далеч от клуба, за да не привличаме внимание. Още две коли са спрели там – в едната са експертите /”Здравейте, младежи!“,  „Здрасти, докторе!”/, в другата има четирима полицаи. В това време отзад спира още един автомобил и от него слизат Киров и Здравчев, плюс някакъв младеж...

- Добър вечер – бърза да каже високо той, а аз го поглеждам яростно, после премествам очи към Киров...

- Стажант – пояснява той леко пренебрежително – Каменчо...

- Стажант Каменов – тихо, но стегнато поправя младежът...

- Разбрах... И... – слагам пръст на устата...

- Двама с мен – казвам тихо. Излизат двама униформени и тръгват подире ми. Заобикаляме кварталчето, минаваме по успоредната уличка и спираме до вратичката, която се е кротнала тихо и почти незабележимо между два двора, потънали в зеленина...

Дъждът продължава да ръми, дребните капчици, обаче, са заредени с много вода и бързичко се отпечатват на якетата ни.

Вдигам телефона:

- Киров, прати Здравчев при патрулката. Единият да остане там, другият – с него. Без да му казва къде... Ти, с експертите и униформените, заемаш главния вход и чакаш управителят да ви пусне вътре. А там – аз ще съм дошъл...

С Киров работим заедно отдавна, знаем си спатиите:

- Ясно...

- Давай!

След което заставам пред портичката. Полицаите са зад мен. Униформите ясно се виждат под светлината на близката лампа, пистолетите в ръцете им бляскат матово и застрашително...

Минута... Две... На третата се чуват тихи стъпки, малката портичка се отваря и трима едновременно се появяват в нея...

Там и застиват...

- Добър вечер – казвам бавно и спокойно – Предполагам, че не бързате? И искате да подпомогнете органите на реда в разследването на това неочаквано произшествие?

Тримата ме гледат, опитват се да преценят има ли опасност за тях... След което задният излиза напред:

- Вие ли сте? Защо така? Ние сме готови да помагаме, ей го – още утре щяхме да дойдем и да разкажем какво сме видели, да докажем невинността си...

- Разбира се – аз съм повече от убеден в думите му. Поне на вид. – Но се налага тази нощ да започнем работата. Та – ако обичате...

Зад вратичката се чува лек шум. Ясно е, че не са сами. И е ясно, че онези отвътре няма накъде да ходят. Тесният коридор на тайния вход е обграден от високи храсти, а над тях се издига още по-висока ограда и от двете страни на хода. Предпазната мярка срещу любопитни навлеци сега се е превърнала в капан...

Мъжете се обръщат и тръгват напред. Аз ги следвам на два метра разстояние. Отпред се чуват стъпки от доста крака – не по-малко от двайсетина души са решили да спестят труда на разследващите тая вечер и да дойдат утре в управлението...

Тези чисти и честни частници...

» next part...

© Георги Коновски All rights reserved.

И пак покана към https://genekinfoblog.wordpress.com/

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??