Имам нужда от теб...

(Посветено на мъжа, показал ми какво е истинско щастие и неутолима нужда.)

Имам нужда от теб...

От нежния допир до кадифе, от страстния полъх на океан...
Имам нужда да си тук! До мен.

Не на другия край на света, не във вечността...
Имам нужда да ме обичаш... Истински и само мен!
Имам нужда да ме галиш... нежно и навсякъде...
Имам нужда да ме прегръщаш... силно да ме държиш в прегръдките си.
Моите нужди са егоистични... незадоволени.
Просто липсваш... толкова много. На тялото, на ума, на душата. Липсваш ми!

Физически усещам тази липса...
Бе до мен и бе приказно... Тогава нямах нужди... само усещания,

които споделяхме взаимно...
Светът бе в краката ми, толкова значима се чувствах с теб.
Луната грееше в косите ми, слънцето се отразяваше в очите ми...

Всяко цвете - цъфтеше за мен...
Мрак... Толкова наситен, че го докосвам... Не мога да дишам... Без теб.
Остави ме... Дори не каза, че си тръгваш...

Просто един ден (онези, за които мислех, че отново са само за мен)

сърцето ми се разкъса... То първо усети твоята липсата...
Ти го изпълваше цялото... Разкъса го на хиляди парчета...
Няма да питам, не искам да знам...

какво те накара всичко наше да разрушиш.
Какво направих, за да ме забравиш?
Какво не ти стигна (цялата бях твоя), за да тръгнеш да търсиш отново...
Напук на себе си, на Теб, на малкия жалък свят няма да Те забравя.
Ще помня всеки поглед, всяка красива дума, всеки дъх, всяка усмивка...
Ще помня клетвите и споделените мечти... Ще Те запомня завинаги...
След години... дълги, самотни... След днешния ден...
Вече посърнали, безверни и самотни, ще се срещнем отново.

Това е моята клетва...
Ще погледнем в очите си и всичко като на лента ще се съживи...
Онова жарко лято и нашите млади души...
Онези дни на обаяние и нежност, на единение... Лятото на нашите мечти...
Късно е... Но вече не боли... Намерихме се след безкрая,

за да открием, че не сме сами...
Обичам те, Любов! Обичам те... толкова е късно за слова...
В прегръдка нежна умират нашите тела...

14.09.2008г.