Няколко писма до теб-16
Не се колебай, любов моя, не мисли...! Щом не обичаш, значи не обичаш... Едностранната любов умира полека, като не поливано цвете в лятната жега... За да се съхрани, то трябва да бъде внимателно притиснато между страниците на любима книга, да изсъхне и стане част от хербарий или да бъде оставено да потъне в прах и забрава... Като омайниче, откъснато преди време и случайно намерено в старо томче със стихове -спомен от едно лято на Витоша и първата ми любов - зелена и неопитна като кукуряк... Затова, бъди млад и неразумен... Бъди всичко,което винаги си мечтал... Бъди щастлив...! Върви по асфалта, нищо че му липсва аромата на окосена трева и вярвай, че твоята истинска любов ще поникне тепърва, ще порасне и ще разцъфти и ще я има винаги... И всичко останало е просто прах... От хербарий... Прах от нечия мъртва любов, която е останала някъде назад в избелелите спомени за жените, които са те обичали и които ти внимателно си затъмнил, за да не се натрапват в ежедневието ти, но и да не изгорят, като стари вестници, с които някоя небрежна домакиня е засенчила прозорците и после е забравила за тях... Твоите кремирани спомени... Прах от сухи цветя... Разпилява се лесно от първия полъх на вятъра. И всяка прашинка е едно миниатюрно късче любов, която се е оказала обречена на гибел от самото си раждане. Като не посято в градината семе... Едностранната любов умира... Но не е важно, нали...? Важното е да си щастлив, любов моя... Да си щастлив... Останалото остави на вятъра...
© Мария Георгиева All rights reserved.
