Когато излязох на коридора, бях потресен. Големите вази, които до преди малко окрасяваха помещението, сега бяха на парчета, разпилени навсякъде. Същата съдба беше сполетяла и картините, които сега не бяха нищо повече от купчина трески и разкъсано платно. Може да бяха грозни и евтини, но някой се беше постарал да ги нарисува. Може би някой запален по рисуването като мен. Направо побеснях. На места по пода имаше следи от счупени бирени шишета, както и капки кръв. Когато погледнах пред себе си видях стария Бърни, един от приятелите на чичо. От ръката му течеше кръв. Изглежда някой от идиотите го беше замерил с бутилка от бира и го беше ранил, макар и не сериозно. А въпросните кретени бяха накъде на моята възраст или поне на мен така ми изглеждаха. Бяха две момчета и едно момиче. Единият беше висок и слаб. Носеше скъсани дънки и избеляла тениска. Имаше пиърсинги навсякъде. По носа, ушите, устата, веждите, между очите и Бог знае къде още се беше надупчил. Целите му ръце бяха в татуировки, както и врата. Другият беше същата жалка гледка с разликата, че косата му не беше дълга. Главата му беше бръсната с изключение на една ивица по средата, боядисана в зелено. Нямаше толкова много пиърсинги като първия, но за сметка на това компенсираше с татуировки. Почти не се виждаше чиста кожа по него. Навсякъде имаше татуировки, дори и по лицето. Но му го признавам на човека имаше вкус. Някои от татуировките си бяха истински шедьоври. Още с влизането ми в коридора, ме заля една изключително противна миризма, а сега установих откъде идва. И двамата воняха на пот, алкохол и още нещо. Определено не ми се искаше да знам какво беше другото нещо.  Копелетата продължаваха да чупят и да викат, но в този момент се появи полицията. Опитаха се да избягат, но не стигнаха далече. Стария Бърни, макар и ранен, блъсна в стената онзи със зелената четина. Направо го размаза като въшка. Другият, в стремежа си да избяга, попадна право в ръцете на полицията. Полицаите събориха и двамата на земята и им сложиха белезници. Изведнъж някой сграбчи лицето ми с ръце и ме целуна. Когато полицаите я отдръпнаха от мен, видях, че това е момичето, което беше с вандалите. Тя беше тук от самото начало, но не ѝ бях обърнал внимание. Сега обаче я поразгледах. Беше красива. Имаше дълга черна коса с кичури в различни цветове – сини, розови и лилави. Около кафевите си очи, беше сложила страшно много черен грим, но пък ѝ отиваше. Нямаше много пиърсинги като приятелите си. Само на носа и на веждата. А да не забравя и за този на езика. Той най-много ми хареса. Беше облечена с впити джинси и къса тениска, стигаща едва на няколкото пръста под бюста. Когато полицаят я отвеждаше, тя се обърна с гръб към мен. Тогава видях, че на кръста си имаше татуирана картина на Марк Райдън. Онази с момичето, плачещо с кървави сълзи. Една от любимите ми. Сега наистина бях впечатлен. Докато се усетя полицията си беше тръгнала заедно с онези идиоти. Заедно с хубавото момиче. От погребалното бюро се бяха обадили на фирма за почистване и сега хора в бели работни гащеризони ринеха боклуците по пода. Баща ми ме потупа по рамото и ме подкани да тръгна. Отидохме на гробището, за да погребем чичо Фил. След като и последната лопата пръст беше сложена на гроба, всички се разотиваха. Какво погребение само. Със сигурност хората дълго ще го помнят. 

     На път към вкъщи нито аз, нито нашите обелихме дума. Когато най-сетне стигнахме до къщата, си отидох направо в стаята. Тръшнах се на леглото, сложих си слушалките и си пуснах музика. Мога да се отпусна само когато музиката гърми в ушите ми. Започнах да си мисля за случилото се на погребението. Най-странното беше, че нито мъртвото тяло на чичо Фил, нито секса с Карла изплува в ума ми, а целувката с онова шантаво момиче. Лицето ѝ постоянно изплува в съзнанието ми. И не, не започвам да се влюбвам. За момичета хич и не ми се мисли. Не, че съм обратен или нещо такова, просто не ми се занимава с тях. Преди година излизах с едно момиче – Меган Харис от съседния клас. Мила и сладка, но искаше да ѝ обръщам страшно много внимание. Постоянно мрънкаше, че искала да прекарваме повече време заедно и че трябвало да правя малки жестове за да я зарадвам. Подарих ѝ един Сникърс, а тя ме замери с него и избяга. Казвам ви наистина не мога да разбера какво, по дяволите, искат жените. Казва ми, че иска да ѝ подаря нещо малко, което ще я зарадва, а тя не само че не взема подаръка, ами и ме замеря с него и си тръгва. Да ви кажа сигурно е била на диета и се е ядосала, че съм я изкушил със Сниккърса. Или е била в цикъл, тогава жените стават особено зли. Но нищо, аз обичам сладко и си изядох десертчето. После започнах да се виждам с Емили Паркър. Казвам ви огън момиче – красива и секси. Имахме идеалната връзка. Само секс без чувства, без нищо. Всичко вървеше добре, докато тя не започна да иска нещо повече и трябваше да се разделим. Сега сигурно си мислите „Боже какъв задник!“, но не, не съм. Просто не се чувствам готов за сериозна връзка, с когото и да било. Обвързан съм само и единствено с изкуството. Та седя си аз и си мисля за момичето от погребението. Чудя се защо ли ме целуна така изневиделица? Определено знаеше как да събуди интереса на човек.  Искаше ми се да бях поговорил с нея поне малко, пък било то и за пет минути, но полицаите я отведоха много бързо и нямах възможност. Може би трябва да се обадя в участъка и да попитам как се казва и къде живее. После може да ида до у тях и да я видя. Невероятно лице имаше. Едно от онези, които просто ти се иска да нарисуваш. И тялото ѝ беше страхотно. Може да я убедя да ми стане модел и да се поопражнявам в рисуването на голи тела. На уроците винаги ни позират едни такива невзрачки и безформени женици, а като се съблекат, направо ти се отщява и рисуването, и всичко. Да, със сигурност утре ще ида до полицията, за да разбера коя е.

                                                       ... Следва продължение ...