"ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА,ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!"
Ани затвори телефона след разговора с приятеля си Боби. Никога не го беше обичала повече. Никога не го беше желала повече. Но отвърте нещо я болеше и я мъчеше непрекъснато - беше му изневерила. Той не си беше идвал един месец и тя бе потърсила една целувка при друг. Не спираше да мисли как да му го каже, не намираше думи, с които да му признае, беше завладяна от страха да не го загуби. Не, не можеше да разбие сърцето на този, когото обичаше повече от всичко, а и той нея също.
Изведнъж телефонът завънна. На екрана се изписа "СЪКРОВЕЩЕТО МИ" и излезе снимката на Боби, от която я гледаха влюбените му синьо-зелени очи, а в бузките му се виждаха дълбоките трапчинки, които Ани обичаше толкова много."Сигурно е забравил да ми каже нещо"-помисли си тя...Но не беше така...
-Защо ми изневери?!Защо не ми каза истината?!Защо я скри от мен?!-крещеше той с разплакан глас. - Не ме търси вече!Забрави ме!
И затвори.
Ани бавно остави телефона. Загледа се в една точка и каза:"Това е краят". Заплака...Та те не можеха един без друг! Как ли щяха да живеят разделени?! Не, не можеше да е истина...
Часът стана 3:45, но на нея не и се спеше... Само плачеше безутешно и съжаляваше, че е сгрешила... Искаше да крещи, но нямаше сили. Прекаленият плач и болката в сърцето я бяха изтощили и тя едва помръдваше.
Стана от леглото и се запъти към кухнята. Взе и наостри един нож. Започна бавно да дълбае буквата "Б" върху вените си. Не искаше да живее. Защо да живее? Как да живее като нямаше за кого? А и се мразше...мразеше себе си...самата себе си... Причерня и...и падна на земята.
Лежа така няколко секунди, но след миг се събуди.Над нея се бе надвесила сестра й и превързваше ръката й. Ани се изправи и разказа всичко. След дългия разказ отиде обратно в леглото си и от изтощителните сълзи и прекалената загуба на кръв мигновенно заспа. Но нещо я събуди.
Отново беше телефонът. И ето че пак на екрана се изписа "СЪКРОВИЩЕТО МИ". И странно, Ани се зарадва.Помисли, че той и е простил и иска отново да се съберат.... Но отново грешеше...
- Извинете,че ви безпокоим,но трябва веднага да дойдете в парка, намиращ се над скалите над морето - каза непознат мъжки глас, които звучеше уплашено-спешно е!
Понеже беше заспала с дрехите си, Ани не се облече. Паркът беше на десет минути път от тях.Но какво ли беше станало?!
И ето че стоеше пред парка, спря се за секунда и си спмни хилядите спомени, които имаше тук!Погледна в далечината и видя, че на мястото, което трябваше да отиде имаше линейка и огромна тълпа хора бяха наобиколили нещо.Чуваха се писъци, издаващи ужас.
Ани се приближи. Видя че тълпата хора са наобиколили момче. И тя го позна! Беше Боби! Боби!Нейният живот!
Отиде до него. Заплка...
- Миличко, какво ти е?! Мило, събуди се!!!-крещеше тя. Видя забитите стъкла във вените му и си разкрещя още по-силно.
-Не, не си отивай! Обичам те!Съжалявам за всичко... Съжалявам!!!
Но той не помръдна... Лежеше така безмълвен в едната половина на голямото сърце, което беше нарисувал по-рано в голяма локва кръв, а в другата половина бе написал:"ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА, ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!"
Точно там на тяхното място - където за пръв път се видяха, където за пръв път се целунаха, където за пръв път си казаха "ОБИЧАМ ТЕ".Така силно обичаше Ани това място, но и също така силно го мразеше!
Ани се изправи. Застана до ръба на голямата скала и погледна надолу-каква красива и страшна гледка! Вълните се разбиваха в скалите и сякаш и сърцето на Ани си разбиваше в тях. В този миг заваля. Проблясваха светкавици. Тя каза:
- Боже, прости ми всичко! Аз го убих!!! Убих единствения, който ме обичаше!
После се обърна.Отиде отново да Боби и го целуна по застиналите устни и прошепна:
-Миличко, след малко ще се видим! Ще дойда при теб и ще се слеем с вечността! Няма нищо да ни раздели!-и се изправи.
Затича се и скочи! Разпери ръцете си като птиците! Почувства това, което винаги бе искала да почувства. Тя летеше! Не, не падаше, а летеше, защото го искаше и знаеше къде отива...
Чу се писък, но не на страх, а на смелост...не на болка,а на радост...не на тъга, а на ИСТИНСКО ЩАСТИЕ!!!
Това завинаги остана тяхното място!!!
© Ангелчето All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разтърсващо !
-
олее когато и да чета това винаги се разплаквам... страхотна история... 6+ :*
-
разплаках се.. Страхотно е! 6+ и от мен ! :*
-
Много ми хареса.Един от наи-хубавите,които съм чела.
-
разказа найстина въздейства и на мен
получаваш отличен -
Много тъжен разказ. Прекрасно си го написала ...
-
леле страхотна история наистинауспяха да ме побият тръпки, страхотна въздеиства! Поздравления!
-
Нямам думи да опиша колко много ми хареса!Просто една шестичка...разказът ти е много истински!Супер много ми въздейства!
-
Господи,това е едно от най-тъжните неща,които съм чела,толкова е...плачаааа;(((ужасна трагедия...и учи на толкова много...не мога да кажа браво-написаното е велико и страшно,дано се научим да бъдем максимално честни към хората,които обичаме..
-
прекрасно е...но историята е много много тъжна....6 от мен
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И аз се казвам Ани.. Признавам, не съм честна и откровена към тези, които обичам. И.. Дано да се науча да бъда - има хора, които наистина го заслужават. Дано да се науча !!! Ох, дано ! ;(