Образ
Високо и далечно, друг път толкова близко, като да протегна аз ръка и да те хвана. Минута не минава без обраpзът ти нежен в моите очи, но сякаш топлата ти длан, докосвайки сърцето ми, пробива рана. Поглеждам към луната и виждам теб. Обръщам се, забегвам в тъмнината и виждам твоя силует. Легна ли си вечер, идват твойте очи. В ранна утрин идваш с първите лъчи. И идва вечер пак. И виждам огледалния ти образ във небето, а на хоризонта се синей морето. И после пак кръговратът на деня, дорде те видя наяве, и видя ли те, протягам аз ръце, и искам да те хвана, и хвана ли те, знай, не ще те нивга пусна, макар тлееща кат слънце, парлива кат луната, обгръщаща небето и земята, ти ела и ме изкарай от тъмата.
© Димитър Йорданов All rights reserved.
Поздрав!